IN FLAMES WE TRUST!!!

За който не знае... Бях на този концерт. Беше толкова TRVE, че се почувствах като върл фен на групата още от албума преди Андерс. Чувствах се TRVE. Толкова адреналин ми се събра за няколко часа... Та още от тръгването... Не даже преди него. Имах отвратителна седмица, но тя сега не е от значение. Всичко ми се отплати двойно. Деня преди това ме направиха на луда калинка и тичах като полудяла. Свърши слава на бога. На 29-ти сутринта се вдигнах с недоспалостта си и 4те си чаши бяло вино от предната вечер и се тръшнах на гарата. Не че чаках - даже едва го хванах. Щях да го изпусна, при положение, че станах в 08:15, мислейки си, че е 09:15, и си изпускам влака след половин час, и все пак успях да закъснея. Уж си смених времето, пустиняшка му работа. Във влака имаше някакъв лигльо, който поради силния шум, който влака издаваше на завои, точно под нашите седалки пищеше на средно 2 минути: "Оле как се стреснах! Оле, ама това е много гадно беее! Оле, дей да се преместим!" Дали се премести? Не, разбира се. Опитах се да спя, да чета, да си играя на телефона - нцъ, не ме свърташе. Нямах търпение да срещна типовете от пловдив. Качиха се, звъннаха ми, тръгнах да ги търся и вместо мощните прегръдки, които им бях предвидила, им помахах тъпо, както винаги когато видя много познати и се стъписам. Тъй де, седнах си, погледахме се първите няколко секунди тъпо, но след това нещата си дойдоха на мястото. Лафихме си, обогатявахме се един друг, пихме кафенце и рупахме шоколад (аз на аванта, че който бърза, накрая и без вода остава). Във вагона се слушаше яко музика, и съседите по диагонал ни пуснаха Come Clarity. Бе ти TRVEноцити с In Flames ли ще плашиш бе?! xD Докато обикалях из влака забелязах доста от нашите - фенове пътуващи за заветния концерт. Слязохме във София и ни посрещнаха Гергетата (не са някакъв вид клетки, просто са много). Щрапахме през София с автобус и Oh!Jesus! - стигнахме залата и почти веднага видяхме Бьорн. Бьорн човек! Видях му сънената мутра на около метър от мен! Жалко, че трябваше да иде да си направи sound check-a и не остана за автографи. Следващите няколко часа "Бьорн, човече!" взе да става като сектантски поздрав. Заехме местата на челната линия, въпреки че за момента имаше само около 50-60 човека (може и да греша приблизителната бройка, но бяхме малко). Дъжд валя, вятър духа, прави бяхме, но адреналина и щастието ми заличаваха повечето неудобства за отрицателно време. Such a fangirl. Последния час се съблякохме по фанелки, за да сме готови да влетим в залата като хищни птици. Бог да го поживи Ники, че ни пазеше нещата, трябва да се сетя да го черпя следващия път като го видя. Ник беше буквално Първия, който прекрачи прага на зала "Деница" и се залепи за предната ограда, където си и остана цялата вечер. Сектантска работа. Аз направих същото. Подредени вече по ред и номер ни остана да доизчакаме шоуто да започне. Организацията беше добра, влизаха си спокойно и бързо, имаше достатъчно тоалетни и вода за първите няколко редици. И омг, без лайнари нямаше как да мине. Имаше някакви пияни псевдота, които се блъскаха, крещяха и оливаха с бира горките хора покрай тях. Демек Веси. Преместихме я до мен и така Ник остана при любвеобилната свиня. Не че като излязоха In Flames на сцената се сети, че оня съществува де. Онзи го изби на педерастия даже и започна да целува някакъв зад себе си. Чил и брат й се бяха застопорили отдясно на мен, а едното Герге зад мен и Веси. Бяхме обградени. xD Подгряващата българска груба заби доста прилично - с много енегрия и готини парчета. Ама към края на сценичното им време усещах, че вече не ме интересуват, ами да си ходят по-скоро, че да видя Андерс (когото отвън чухме да наричат Андрес... неграмотници). И последва пауза. Въздухът беше наелектризиран, аз лично щях да откача. След едно от скандиранияа "In Flames! In Flames! In Flames!" попитаха един защо не вика с другите, или нещо такова, а онзи си отвори устата и изсипа: "Аз за педераси не викам"... Т'ва на концерт на In Flames... Поне парите да му се бяха свидили, че да не му слушам селяндурските изказвания. Retard. Добре, че Ник е толерантен ебаси, че онзи му беше точно зад него. xD Започна. О. М. Ф. Г. Бях точно пред колоната. Pure metal. Първите една две песни не ги чувах много ясно сякаш, но после всичко се оправи. К'во ти пука? In Flames. Сетлист:01. Pinball Map 
02. Leeches 
03. Delight and Angers 
04. Episode 666 
05. Drifter 
06. Colony 
07. The Hive 
08. Cloud Connected 
09. Alias 
10. Move Through Me 
11. Only for the Weak 
12. Disconnected 
13. Come Clarity 
14. The Quiet Place 
15. The Mirror's Truth 
16. Trigger 
17. Take This Life 
18. My Sweet Shadow 
19. Outro

Според мен песните бяха подбрани добре - нещо ново, нещо малко по-старо, нещо хард, нещо по-мелодично, можеше и да има още 30-40 парчета специален поздрав за мен, но това е отделен върпос. xD 
Мачкаха ме, ръгаха ме, забиваха си брадите в главата ми - нцъ, не ми пукаше. Мачках ги в ответ, че да се махнат и продължавах да си гледам кефа. Оле Бьорн... Оле Андерс на живо колко по-як ееее.... Не можех да си го представя по-хубав! xD Имаше двама гърци, на които помогнахме да стигнат залата и се опитаха да накарат мен и Веси да си дадем мястото най-отпред за някакви си перца. 1ви ред на In Flames и 4 часа на студа и дъжда не струват и 3000 от прецата ти, bitch! Съответно тия двамата се опитаха да ни издерат гърбовете, но ние не се дадохме, с цената на сините си от притискане към оградата ръце. Въпреки всичко единият от тях се намъкна и ни пресова. Поне ни даде по едно перце... Пяхме, скачахме, въртяхме глави, дори когато нямахме намерение да го правим, ама тя тълпата не пита - скача. xD Андерс беше страхотен - знаеше как да се шегува, как да запали тълпата, изобщо - да ти направи кефа. Само дето ние малко се осрахме. Когато благодари на гърците, които бяха даошли за концерта (които всъщност бяха и от jesterhead.com) се понесе мощно "УУУ" от устите на стадо хлапаци. Андерс с причина се издразни и каза: " Hey, they came to you fucking country to watch the concert". Намля ни, ама казах - без простаци не може. В един момент Андерс помоли някой да му донесе някаква българска бира. Странното е, че някой успя да го направи и получи фанелка като подарък. Това, че бираа беше Tuborg и Friden я даде на русия великан, който по едно време разнася Никлас из публиката, да я изпие, което той направи на един дъх, е отделен въпрос. Изкрещях си дробовете от кеф на любимата си песен - My sweet shadow и съответно един от стафа ми даде 3 перца в ръчичките. Нях нях нях. xD След края на концерта (за съжаление нямаше бис) се метнах да си купя фанелка на групата. Най-яката фанелка евър. Сериозно. Моя си е, по-яка няма. Излязохме отзад да чакаме за автограф, ама душките си останаха на афтър парти и аз въпреки, че издържах един час, благодарение на адреналина, по едно време започнах да се разпадам - кръст, гърло, глава, колена, очи - бе квото се сетите. Не дочаках и се прибрах да спя в квартирата на вуйчо си, където го чакаше гаджето му. После се разбра, че Гергетата са изчакали автографи и дори са взели за сектанта Ник. Бяхме уморени, но и свърх доволни. Следващите два дни в София минаха с няколко големи лайнарии, ама няма значение. Важното е, че гласът ми отново не падна и този път не се разболях. И станах още по-върл фен на групата. Искам пак. Веднага. Почвам да събирам пари за частен концерт. 
Две седмици и половина по-късно, но спомена си е също толкова ярък. И сигурно пропуснах половината за разказване. Най-великия концерт евър.