На гроба на Вярата

Хората вярват... Дори да няма в какво пак вярват. Вярват в фалшиви неща, вярват в измислици, вярват в злини, вярват в загубени каузи, вярват в хора, които дори не познават. Вярват в толкова много неща, само и само за да вярват. Вярата крепи човека, умира последна - дрън, дрън.... Последен умира човека от обезверяване. Човешката глупост е безкрайна, само защото вярата е включена в нея. Защо ни е да вярваме? Ако вярваме, че няма да умрем, дали ще има полза? Имам в предвид, ако наистина вярваме? Едва ли. Един познат много отдавна ми беше казал:
- Птиците летят, защото вярват, че могат.
И тогава бях малка - повярвах, че мога да летя, но само си цепнах колената и заплаках... Вярвах в едно приятелство, а приятеля ми не. Вярвах, че струвам нещо, че съм специална, но видях наистина специални хора. Вярвах в любовта, а сега дори не мога да дам пример за нея. Вярвах в хората до мен, а те вярваха в себе си. Вече вярвам само в приказки - само те досега не са ме лъгали или обиждали. Любовта е сляпа, но Вярата освен това е куца, саката, глухоняма и полумъртва. Нe говоря много свързано, но и без това няма нищо логично на този свят...
Правим от хората покрай нас красиви картини с измислено съдържание и сюжет и очакваме от тях чудеса. Накрая се оказва, че те са същите като нас и пиедестала, на който сме ги издигнали доста се клати като се замислиш. Когато изгубиш скъп човек си припомняш само хубавите ви моменти заедно, а лошите се губят във вечността. В крайна сметка като умрем всички ставаме хубави хора...

За Мусаката

Абе какво е тва ядене мусаката - една огромна мазна паница пълна с гадни каймища и разни зеленчуци. Ядеш, ядеш и ти става все по тежко след малко ти идва да повърнеш, защото така са я мелили тая кайма, че са оставили цяло копито. На всичко отгоре ти трябва да я изядеш - я за да не обидиш домакинята, я за да не си отнесеш боя заради това, че изхвърляш цяла чиния "прекрасна храна". След като успееш да си я натикаш в гърлото тя решава да тренира джутсута в дълбините на стомаха ти и ти си единствения, който чува зверските крясъци:
- МУ - СА - КА ОТВРАТИТЕЛНА РЕНДАН! - и стискайки зъби се усмихваш и кимаш утвърдително на въпроса дали ти е харесала тая манджа нещастна. После се прибираш вкъщи и за терапия си удряш една инжекция тетанус, че не е сигурно ваксинирали ли са кучетата, от които е правена каймата.
След няколко седмици забелязваш филиз поникнал в тоалетната и ти просветва, че това са "напълно" сготвените картофи. Започваш да ги обгрижваш и всеки ден да ги ториш (човещинка е) и след месец два се случва същите тези домакини да ти дойдат на гости. Потриваш скришом ръце и им готвиш... Мусака естествено! Хващаш котката на съседката и я пъхаш в машинката за кайма, обираш реколтата поникнала в двете нули и скришом се подхилкваш истерично. Поднасяш им вече готовото ястие и се оправдаваш, че докато си готвил си похапвал (човещинка е). Ликувайки с факта, че си им поднесъл по гадна мусака от тяхната осъзнаваш, че разлика по вид и миризма между твоята и тяхната няма.
Съкрушен ги питаш откъде са си взимали продуктите и те честно ти отговарят:
- От магазина - в крайна сметка те праска по челото факта, че си консуматор в България...

Дъ началуту

Ами както винаги началото е сконфузно - чудиш се какво правиш и защо и абе тва па как ми хрумна. За да не досаждам на вас, а и най - вече на себе си спирам с обясненията. По - нататък ще се разбере имало ли е смисъл. xD