Боли ме сърцето. А после ми разправяйте, че човек чувства с мозъка. Болезнено е да видиш как копнежа ти копнее също толкова силно, но не за теб. Така думите "Сърцето ми е заето" отговорени в късен час стават истински. Вече не са просто най-деликатния начин да ти се каже, че си нещастник, който не заслужава любов. Оказват се истина. Оказва се, че можеш да си мечтаеш за "някой ден", вместо да закачиш пъпната си връв за нещо друго. Но всъщност любовта се случва само на другите. Ти си просто приятел. Докато на един не му причернее, на друг не може да му стане светло.

И след кратка развръзка - сега трябва да съм естествена, но това означава да съм скапана и мълчалива, та значи трябва да съм неестествено щастлива.

По скромните ми наблюдения - този блог го четем аз и няколко объркали се руснака. Та, спокойно мога да си го водя като дневник. Мда. Пак се влюбих. Много. Направо съм се охълцала. Искам само да целувам. А той, дори чисто човешки, ако игнорираме това, че обичам чувството му за хумор, или че мога да го слушам с часове, просто няма и един недостатък, чак сама аз не вярвам. Ама наистина. Ако някой четеше, щях да ви накарам да започнете да изброявате негативни качества и пак нямаше да се намери едно, което да се отнася за него. Може би тук ще сложа нещо любимо от Неруда. Мда. Хубав ден.

Но ние, ти и аз, любов, сме заедно,
от дрехите до корена сме заедно,
като вода, като стебло, като бедра
сме заедно, преди да сме отделно.

Ревнувам, бе.
Да бе, аз ревнувам.
Точно този нещастник.
От всичките му курви.
Ревнувам това непознато лице.
Ревнувам чуждите му ръце.
Ревнувам, че разсмива друга.
Ревнувам, че нея прави луда.
Ревнувам, че днес не обича мене.
Странно - ръцете ми тайно се протягат към друг.