сряда, 21 август 2013 г.

Къде да се отпиша от живота?
Не можеш.
На кого да разкажа?
Какво?
Всичко.
Не мрънкай.
Боли ме.
Не мрънкай.
Не чувствам никого близък.
Не мрънкай.
Никога нищо няма да е наред.
Не мрънкай.
Не ми се живее.
Не мрънкай, леке.
Не мога да мисля.
Усмихни се, някой идва.
Аз съм безполезна торба черва.
Стегни се, усмихни се.
Защо?
Не трябва да те виждат.
На кого му пука?
Не трябва да знаят, че се разпадаш.
Не ми пука.
Трябва да се бориш.
Няма за какво.
Не мрънкай.
Някой идва.
Пита те как си.
Страхотно! Горе-долу, само...
Не мрънкай.
Няма значение.
Не мрънкай.
Да, наистина, времето е супер.
Мрънкаш.
Защо не ми се обади.
Не заслужаваш.
Е, да били сте заети.
Не, не са, досадна си.
Но мога да съм полезна.
Никой няма нужда от теб.
Моля те, нека най-сетне изчезна.
Не, ще стоиш тук с мен.
Не издържам.
Защо не спираш да мрънкаш?
Нямам нищо.
Имаш всичко.
Отказвам се от него.
Не можеш.
Отказвам се от себе си.
Честито, ти успешно завърши затворения кръг на самосъзнанието.
Къде да се отпиша от живота?

събота, 17 август 2013 г.

Обичам те математически
по формула.
внимавам,
вадя ядовете си от сбора.
гледам
да не увеличавам нещата.
събирам се
в твоите погледи.
оставям
мислите си неизвестни.
обожавам те
тихо, но на квадрат.
старая се
да не избягаш.
да не се уплашиш
и да провалиш резултата.
стига.
ударих
чертата.
изчислих.
с теб се
умножавам
по нула.

четвъртък, 8 август 2013 г.

няма нужда да изляза,
имам всичко.
за да те видя
дори не затварям очи.
не си мърдам пръста.
всичко, което ме интересува
е написано на тавана,
на пода,
и на прозореца.
не звъни по телефона -
ще прекъснеш разговорите ми.
не ми пиши, заета съм.
в стаята ми е толкова вълнуващо.
ако все пак ми доскучее:
ще изляза,
ще ида на гарата,
ще сляза на гарата,
ще стъпя във вълните
и ще си мисля за теб.