събота, 9 май 2009 г.

Благодаря?


Благодаря на живота, за това, че ме направи изрод. Благодаря на това, че съм такъв урод, защото сигурно не бих могла да се харесвам. Благодаря, че съм различна, защото ако бях еднаква, щях да се направя различна, като си пръсна мозъка. Благодаря на Господа Бога, за това, че вярвам в него само в нужда и по празници. Благодаря на късмета си, че ми позволява да не разчитам на божества и други диктатури. Благодаря на приятелите си, за това, че са малко и не се сещат за мен. Благодаря на родителите си, защото ако не бяха те сигурно щях да съм щастлива. Благодаря на оня дето би трябвало да се зове мой баща, че не е до мен, за да ми досажда допълнително със собствените си неосъществени мечти. Благодаря на училището си, че винаги можех да го пропусна. Благодаря на миналото си, защото... Е минало. Благодаря на настоящето, защото се превръща във минало със всеки мой дъх. Благодаря на бъдещето, защото ще ми остави хубави спомени. Благодаря на смъртта, че все още не ме плаши с близостта и неотменността си. И най-вече искам да благодаря на себе си, защото се мразя, защото се обичам, защото примирам от кеф, когато успея да кажа нещо умно, защото се мисля за герой на света и мижитурка на вселената, защото съм мързелива, егоистична използвачка, която лъже много, пие много, пуши много, харчи много, яде рядко и все пак по много, почти не спи, чака винаги последния момент, а после хленчи, че времето й не стига, игнорира хората, чете все по-малко и все глупости, няма да стане режисьор, няма да стане и актриса или писателка, няма нищо да стане, а на всичкото отгоре пее фалшиво, не може да прави шпагат, често плаче, усмихва се глупаво, не може да общува и не казва това, което иска от основателен страх, че никой няма да й угоди. Благодаря живот, защото всичко това ме кара да се чувствам прекрасно