притежавам задник,
за когото е нормално да се бият държави.
заедно с корема правят един континент.
същинска империя.
осем любовни дръжки.
мързи ме да се обезкосмявам,
а и получавам обриви.
кожата ми на места е потъмняла.
ту е износена, ту е от едно зимно измръзване.
гърдите ми са си леко обидени,
гледат да не се гледат.
обичам да ходя боса,
това прави стъпалата ми груби и насечени.
понякога ми се иска да имам колена.
когато съм уморена и не стоя изправена -
гърбица в основата на врата.
устата ми прилича на жабешка,
когато не се усмихвам.
от пъпа ми започва пътечка от косми,
не съвсем деликатни.
а да, всеки понеделник оглеждам брадичката си,
че и там съм твърде мъжествена,
оправям я с пинсетата.
гриза си ноктите.
гримът ме кара да се чувствам грозна.
всеки опит да се облека в рокля, или пола,
ме вкарват в състояние на нелепост.
до сега често съм забравяла тези неща.
очаквах обич, нещо се влюбвах.
вече не се занимавам с глупости,
знам, че няма кой да ме замести.
да обичам всичко това е единствено моя отговорност.
