понеделник, 5 декември 2011 г.


Понякога се радваш на простите неща и да си доволен от това, което имаш. Понякога ти се иска да си роден аристократ. Понякога си мечтаеш нещата да бяха както ги мечтаеш. Поднос със чаша портокалов сок, порцеланов чайник, стиска дъжд и шепа кашмир. Не, не искаш твърде много.

четвъртък, 21 април 2011 г.

Фадо



Самота, ти, щедро бреме, ограбила улегналата меланхолия и алчна към вечността. Заливаш ме като въздуха и понякога ти благодаря, защото често си учител, но нерядко и подстрекател. Открадна думите ми точно когато открих, че ми трябват. Обрече ме на глад и тъга, които да нося със себе си като забрадка. Прикри сълзите ми и сама ги избърсах. Протегнах ръце, да те прегърна, но както птицата пропада, щом приеме, че не може да лети, тъй и аз се изгубих в бездната на гордостта. Тъй сладко опиваш, щом сама те потърся. а когато се срещнем случайно, горчилката ми се утаява в желанията ми. Пея за теб, за това, което си ми отнело, мое сладко фадо... А морето си остава далеч.