понеделник, 28 януари 2008 г.

Дебилизацията


Нещо старо и отлежало, за което се сетих благодарение на Д-р Алу :D

Дебилите са движещата сила на всяка нация. Вземете например английската кралица. Не тази. Всяка, която някога е "управлявала" U.K. е пълен идиот. Коя нормална жена би се занимавала с политика и би се правила на нещо, което не е само заради някакви си 6 милиарда души? Така де, не си струва усилията. Или пък американските президенти - наркомани, садисти, расисти - до тук добре. Обаче ако съчетаеш тези неща с великата скръб покрай погребението на малкото кученце Фифи, работите стават по - други... Дебилизиращи. Дебилизацията е най - опасната и разпространена дейност в света.Внимавайте! Тя може да ви застигне навсякъде без дори да заподозрете. Но все едно, защото след това няма да ви пука и дори ще се харесвате. Ето един нагледен пример за временна дебилизация:
Сядате пред телевизора в неделя вечерта и си пускате "Страхотното Великолепно и Неповторимо шоу на Стинки!" или нещо от сорта, зареждате се с храна избила цяло семейство прасета и 2 часа зяпате въпросното предаване с отворена уста. Ефектът трае една седмица. До следващата неделя когато...Трайната дебилизация се състои в това да си купиш някое животинче като Фифи, да го напъхаш в розова чантичка и да отидеш на градинско парти, където да пиеш мартини или чай със щръкнало кутре.Дебилите са не само аристократите и политиците. Представители на този вид има в цялото човечество без значение от класовата принадлежност, религията и тн. Повечето богаташки дечица, които са чували с половин ухо как дядо им с кървава пот на челото (естествено не неговата) някога отдавна са осигурили сегашното им благосъстояние са дебили. Всички журналисти, поп и рап певци(говоря за комерсиализираните такива), повечето актьори, някои майки и подобни са дебили. Има още много примери, но ако ги изброя, ще се наложи да се скрия в някоя землянка за около 20 години.Дебилността не винаги е наследствена, но е закон да е заразна. Дори и най - разумните и ерудирани могат да се поддадат (след мощна атака) на дебилизацията, която се излъчва едва ли не отвсякъде.
Мисля, че е редно да обърнем внимание и на виновниците за това явление - дебилизаторите. Те са навсякъде! Дори си имат собствена организация = Агенция за затъпяване и дебилизиране на човечеството (АЗДЧ). Дебилизатор може да е всеки. Дори да не го признава, което е нормално, защото те усилено крият самоличността си, за да могат да практикуват свободно своята дейност. Сещате ли се за онези рекламни агенти, които ви предлагат най - добрия продукт (най - малката прахосмукачка в света - толкова е миниатюрна, че ви се губи от погледа) на най добрата цена (само 1000 лв.). А има и още! Ако се обадите до 10 минути получавате най - новото ни откритие - торбички за смет, които превръщат вашия боклук в свежия продукт, който се консумирали! И не само това! Ще получите и тоалетна чиния-мечта - превръща вашите фекалии в дрехи по последен писък на модата!!! Май сванахте какво имам в предвид. Та милите дебилизатори не си поплюват. Предлагат семеен пакет, пакет за приятели, а също и предплатена услуга за най - редовните клиенти. Любимият ми пакет е "Тотално задръстване". Ако ви се падне той ви изпращат агент, който с месеци ви следи и се присламчва към вас и накрая започва да дърдори с невероятна скорост. В течение на времето вие усвоявате неговите способности и между вас започва безкраен дебилски разговор от типа:
"А вчера видя ли Лу-Мари-Бет-Тереза? Каква отвратителна шапка! А да знаеш каква съм си харесала в един магазин! Там видях и невероятна блуза! Харесва ли ти блузата ми? Я ми виж новото червило. Харесва ли ти? Откъде си взе тези обувки? Между другото имаш много хубави крака. Как ги поддържаш? Аз утре ще ходя на фитнес. Ей хайде довечера да идем на дискотека! Видях един много хубав вечерен грим..." и така до края на света. Това естествено дебилизира и околните, а те продължават веригата. Четенето на списания също е основен метод за дебилизация. Всъщност те са измислени точно с тази цел и първите от тях са се наричали "Косми", "Лъщене", "Ганимация", "Cry клуб" и подобни, По - късно са се появили разни заблудени издатели, които са пуснали по пазара списания в научен и образователен стил. Как да ги различавате ли? Ами периодично издание, в което е поместена статия със заглавие "10 начина да си събереш очите" е дебилизиращо. Заглавието "Класация на най - косматите пръсти на краката" също е сигурен знак.
Няма нужда да се криете в канализацията. Отшелничеството в някоя планина също не е уместно, защото когато остареете тълпи от псевдо умници ще ви безпокоят, за да им разясните големите тайни на вселената. Чудите се как да се предпазите? Късно е! Трябва да сте пълни дебили, за да четете този пост!

четвъртък, 24 януари 2008 г.

Приказка за ключалката


Днес изгубих душевното си ключе. Мислех си, че въпреки малката дупчица в джоба, която имам то ще си стои там още дълго време. На всичко отгоре сама го метнах колкото се може по надалеч. Спомням си как го намерих - беше увито във съобщение по Skype - "Здравей, да ти се приказва?". От тогава денонощно държах в ръце тази своя пътечка към небето и се грижех за нея. Мерех думите си, поведението си, мисленето си, само за да остане при мен. Преди да го открия джоба ми беше пълен с големи и тежки гаечни ключове, старовремски префърцунени ключища, нови нескопосани ключенца. Само новото ми беше по мярка, и за да му е по - удобно старите един по - един бяха изхъвърлени, преместени и деформирани. Сега джоба ми е пуст и скъсан. Пълня го с разни неща, но те падат през неимоверно разширилата се дупка. Притрябвало ми е! Наистина имам нужда от него... Странно е как си мислим, че всяко ново ключе е единственото и неповторимото, а то се оказва, че ги произвеждат на конвейр. Накрая се научаваш да не плачеш за загубите и се обезчувстваш съвсем до момента, в който осъзнаваш, че вече я няма и минималната тръпка. Тези сътресения на душата я правят мека като пластилин и точно това е ужасното - пластелинените хора са свикнали да страдат и се приспособяват до пълно примирение и дори неусещане на болка. Не искам да съм пластилинова! Ако спра да усещам болка, ще спра да усещам радост, щастие... Наричайте ме мазохист, но си искам всеки миг страдание докато съм жива! Искам всяка сълза, всяка крива усмивка, всяко спиране на дъха! Искам... Искам... Искам си ключето!