IN FLAMES WE TRUST!!!

За който не знае... Бях на този концерт. Беше толкова TRVE, че се почувствах като върл фен на групата още от албума преди Андерс. Чувствах се TRVE. Толкова адреналин ми се събра за няколко часа... Та още от тръгването... Не даже преди него. Имах отвратителна седмица, но тя сега не е от значение. Всичко ми се отплати двойно. Деня преди това ме направиха на луда калинка и тичах като полудяла. Свърши слава на бога. На 29-ти сутринта се вдигнах с недоспалостта си и 4те си чаши бяло вино от предната вечер и се тръшнах на гарата. Не че чаках - даже едва го хванах. Щях да го изпусна, при положение, че станах в 08:15, мислейки си, че е 09:15, и си изпускам влака след половин час, и все пак успях да закъснея. Уж си смених времето, пустиняшка му работа. Във влака имаше някакъв лигльо, който поради силния шум, който влака издаваше на завои, точно под нашите седалки пищеше на средно 2 минути: "Оле как се стреснах! Оле, ама това е много гадно беее! Оле, дей да се преместим!" Дали се премести? Не, разбира се. Опитах се да спя, да чета, да си играя на телефона - нцъ, не ме свърташе. Нямах търпение да срещна типовете от пловдив. Качиха се, звъннаха ми, тръгнах да ги търся и вместо мощните прегръдки, които им бях предвидила, им помахах тъпо, както винаги когато видя много познати и се стъписам. Тъй де, седнах си, погледахме се първите няколко секунди тъпо, но след това нещата си дойдоха на мястото. Лафихме си, обогатявахме се един друг, пихме кафенце и рупахме шоколад (аз на аванта, че който бърза, накрая и без вода остава). Във вагона се слушаше яко музика, и съседите по диагонал ни пуснаха Come Clarity. Бе ти TRVEноцити с In Flames ли ще плашиш бе?! xD Докато обикалях из влака забелязах доста от нашите - фенове пътуващи за заветния концерт. Слязохме във София и ни посрещнаха Гергетата (не са някакъв вид клетки, просто са много). Щрапахме през София с автобус и Oh!Jesus! - стигнахме залата и почти веднага видяхме Бьорн. Бьорн човек! Видях му сънената мутра на около метър от мен! Жалко, че трябваше да иде да си направи sound check-a и не остана за автографи. Следващите няколко часа "Бьорн, човече!" взе да става като сектантски поздрав. Заехме местата на челната линия, въпреки че за момента имаше само около 50-60 човека (може и да греша приблизителната бройка, но бяхме малко). Дъжд валя, вятър духа, прави бяхме, но адреналина и щастието ми заличаваха повечето неудобства за отрицателно време. Such a fangirl. Последния час се съблякохме по фанелки, за да сме готови да влетим в залата като хищни птици. Бог да го поживи Ники, че ни пазеше нещата, трябва да се сетя да го черпя следващия път като го видя. Ник беше буквално Първия, който прекрачи прага на зала "Деница" и се залепи за предната ограда, където си и остана цялата вечер. Сектантска работа. Аз направих същото. Подредени вече по ред и номер ни остана да доизчакаме шоуто да започне. Организацията беше добра, влизаха си спокойно и бързо, имаше достатъчно тоалетни и вода за първите няколко редици. И омг, без лайнари нямаше как да мине. Имаше някакви пияни псевдота, които се блъскаха, крещяха и оливаха с бира горките хора покрай тях. Демек Веси. Преместихме я до мен и така Ник остана при любвеобилната свиня. Не че като излязоха In Flames на сцената се сети, че оня съществува де. Онзи го изби на педерастия даже и започна да целува някакъв зад себе си. Чил и брат й се бяха застопорили отдясно на мен, а едното Герге зад мен и Веси. Бяхме обградени. xD Подгряващата българска груба заби доста прилично - с много енегрия и готини парчета. Ама към края на сценичното им време усещах, че вече не ме интересуват, ами да си ходят по-скоро, че да видя Андерс (когото отвън чухме да наричат Андрес... неграмотници). И последва пауза. Въздухът беше наелектризиран, аз лично щях да откача. След едно от скандиранияа "In Flames! In Flames! In Flames!" попитаха един защо не вика с другите, или нещо такова, а онзи си отвори устата и изсипа: "Аз за педераси не викам"... Т'ва на концерт на In Flames... Поне парите да му се бяха свидили, че да не му слушам селяндурските изказвания. Retard. Добре, че Ник е толерантен ебаси, че онзи му беше точно зад него. xD Започна. О. М. Ф. Г. Бях точно пред колоната. Pure metal. Първите една две песни не ги чувах много ясно сякаш, но после всичко се оправи. К'во ти пука? In Flames. Сетлист:01. Pinball Map 
02. Leeches 
03. Delight and Angers 
04. Episode 666 
05. Drifter 
06. Colony 
07. The Hive 
08. Cloud Connected 
09. Alias 
10. Move Through Me 
11. Only for the Weak 
12. Disconnected 
13. Come Clarity 
14. The Quiet Place 
15. The Mirror's Truth 
16. Trigger 
17. Take This Life 
18. My Sweet Shadow 
19. Outro

Според мен песните бяха подбрани добре - нещо ново, нещо малко по-старо, нещо хард, нещо по-мелодично, можеше и да има още 30-40 парчета специален поздрав за мен, но това е отделен върпос. xD 
Мачкаха ме, ръгаха ме, забиваха си брадите в главата ми - нцъ, не ми пукаше. Мачках ги в ответ, че да се махнат и продължавах да си гледам кефа. Оле Бьорн... Оле Андерс на живо колко по-як ееее.... Не можех да си го представя по-хубав! xD Имаше двама гърци, на които помогнахме да стигнат залата и се опитаха да накарат мен и Веси да си дадем мястото най-отпред за някакви си перца. 1ви ред на In Flames и 4 часа на студа и дъжда не струват и 3000 от прецата ти, bitch! Съответно тия двамата се опитаха да ни издерат гърбовете, но ние не се дадохме, с цената на сините си от притискане към оградата ръце. Въпреки всичко единият от тях се намъкна и ни пресова. Поне ни даде по едно перце... Пяхме, скачахме, въртяхме глави, дори когато нямахме намерение да го правим, ама тя тълпата не пита - скача. xD Андерс беше страхотен - знаеше как да се шегува, как да запали тълпата, изобщо - да ти направи кефа. Само дето ние малко се осрахме. Когато благодари на гърците, които бяха даошли за концерта (които всъщност бяха и от jesterhead.com) се понесе мощно "УУУ" от устите на стадо хлапаци. Андерс с причина се издразни и каза: " Hey, they came to you fucking country to watch the concert". Намля ни, ама казах - без простаци не може. В един момент Андерс помоли някой да му донесе някаква българска бира. Странното е, че някой успя да го направи и получи фанелка като подарък. Това, че бираа беше Tuborg и Friden я даде на русия великан, който по едно време разнася Никлас из публиката, да я изпие, което той направи на един дъх, е отделен въпрос. Изкрещях си дробовете от кеф на любимата си песен - My sweet shadow и съответно един от стафа ми даде 3 перца в ръчичките. Нях нях нях. xD След края на концерта (за съжаление нямаше бис) се метнах да си купя фанелка на групата. Най-яката фанелка евър. Сериозно. Моя си е, по-яка няма. Излязохме отзад да чакаме за автограф, ама душките си останаха на афтър парти и аз въпреки, че издържах един час, благодарение на адреналина, по едно време започнах да се разпадам - кръст, гърло, глава, колена, очи - бе квото се сетите. Не дочаках и се прибрах да спя в квартирата на вуйчо си, където го чакаше гаджето му. После се разбра, че Гергетата са изчакали автографи и дори са взели за сектанта Ник. Бяхме уморени, но и свърх доволни. Следващите два дни в София минаха с няколко големи лайнарии, ама няма значение. Важното е, че гласът ми отново не падна и този път не се разболях. И станах още по-върл фен на групата. Искам пак. Веднага. Почвам да събирам пари за частен концерт. 
Две седмици и половина по-късно, но спомена си е също толкова ярък. И сигурно пропуснах половината за разказване. Най-великия концерт евър. 

Никога

- Хей, знаеш ли...? Обичам те. - тя си пое дълбоко дъх и премигна уплашено, сякаш бе паднала бомба. Хвана ръката му в своята и започна да я гали. Бялата й кожа бе събрала всичкия си и без това малко цвят в нежните й страни разпънати във предана, неудобна усмивка.- Всеки ден когато те виждам ми иде да се смея и да плача едновременно - продължи да гожори тя - Хубаво ми е, защото виждам усмивката ти, приятелските ти очи, чувам гласа, който ти смяташ за глупав, а аз за най - сладката песен в живота ми. - Тя зарови лице в дланта му - А ми се плаче защото си толкова далеч от мен. Не искаш да ме притесняваш? Държа да ме притесниш... - Тя се засмя през сълзи - Ето виждаш ли? Когато си мисля за теб ме облива едно много мило и топло чувство... Сякаш съм обичана, въпреки, че знам, че не е така. Понякога нощем в тъмното, дори спяща знаех, че си до мен - сърцето ми те носеше при мен, без да знаеш. Беше толкова глупаво от моя страна. Сигурно обичаше друга и се опитваше да го скриеш, но от това не ми олекна да знаеш! - размаха тя заканително пръст, но бързо си върна усмивката - Помня рожденния ти ден, когато тя ми каза, че те обича. Искаше ми се просто да се разтворя във въздуха - та тя бе повече от мен. Успях да се усмихна дори, всъщност исках да се стопя от плач, а не можех да си го позволя. Беше сякаш цялото ми лице е пълно със сълзи, но е разтеглено по - гротескен начин. Очите ми угаснаха. Много дни това ме притесняваше, но отдавна знаех, че просто исках да си щастлив, а аз да те подкрепям. Винаги. Ти отново нищо не каза, но как ли би могъл, след като не знаеше. Разказвала ли съм ти за приятелските ръце? Исках да имаш моята до себе си, винаги готова да те защити, но вместо това, ти защитаваше мен... - очите й отново се напълниха със сълзи - Не трябваше да ти позвлоя да се грижиш за мен. Трябваше ти да си по - малкия ми брат, а не обратното. - въздъхна тя - Дори да те прегърна, докато не започне да ме боли, пак няма да сме едно... Не аз съм предназначена за теб... Задушавам се от безпомощност. Искам да ти дам всичко от себе си - мислите си, сълзите си, дрехите си, кожата си, дъха си, сърцето си, миналото си, бъдещето си, живота си, но ти заслужаваш много повече от мен. Нищо не е достатъчно... Искам повече... Повече за теб! Много повече! Искам само да се сгуша в теб и да умра... Да легна в този момент до теб и да заспя завинаги... - Тя се изправи рязко и погледна през прозореца. Затвори очи и постоя така малко. - Моля те господи, позволи ми един ден да бъда до него...
Без да продума повече тя сложи перлената си обеца в ръката му, затвори ковчега и излезе. 

Поредната

Той стоеше до леглото си и бавно галеше лъка с ръката си. Въздъхна тихичко. Беше малко след полунощ, а на него не му се спеше. Искаше да премисли всичко отново. Всяка крачка, всеки дъх... Грабна цигулката и изпусна кратък стон с нея, изразявайки едва сдържаната си енергия. Пробва още няколко такива, но не устоя и започна да свири живо и бързо. И ето пак. Виждаше как тичат из уличките... Аромата й едва не го парализираше... Беше вдигнала полите на скъпата си рокля и тичаше пред него. Косата й беше като слънце. Можеше ли да не я следва? Току спираха, току тръгваха отново и тя се смееше. Чувстваше се като хлапак. Следваше тази жена без да се замисля. И нямаше нищо против. Започнаха да прескачат и по-малките каналчета, за другите едва дочакваха някой любезен лодкар да им помогне да минат.
Бързо! Ще ни догони скуката - смееше се тя. И той бързаше. Щеше да си счупи краката. Да бе, направо... В началото ги гонеха, после май им омръзна, или си намериха друго занимание. Бързо си загубиха обувките. Беше по-лесно без тях. Босите й крака бяха невероятно изящни. Не, няма да си спомня това сега, не му беше полезно. Изведнъж беше започнал да свири по бавно. Тя някак си успя да го изкара извън града. Странно, че можеше да го омае до толкова. Събори го на земята и седна на чатала му. Колко глупаво. Сега лежеше в леглото му и застрашаваше свободата му. Беше добър заместител на... Но просто не струваше повече от парфюма й. А той беше само ненужна притурка към оригиналната й красота. Огледа се. Нищо. Нито голото му тяло, нито момичето в постелята му, нито лунната светлина проникваща през завесите на прозорците, нито старото му писалище, или пианото в другия ъгъл, скъпите платове стелещи се по пода или картините по стените изобразяващи бедни красавици, или богати лелки, играта на пламъчетата по стените, или пък градината загатваща съществуването си като леко сияеше в тъмното, подчертавайки големия черен фонтан и безбройните теменуги налазили около него, нищо не можеше, дори не си струваше да се сравни с нея. 
Раздразнен отново огледа девойчето увито в чаршафите му. Със всяка изминала секунда ставаше все по-грозна и посредствена. Косата й вече не беше като слънце, а като кална изсъхнала трева. Устните й наподобяваха жабешка паст, а очите бяха оцъклени грозновато. Вдигна я леко на ръце без да влага особени чувства и я понесе към прозореца. Добре че беше отворен. Изнесе я отвън и я пусна така сякаш изхвърля боклука. Дори не се събуди, за да разбере какво става. Туп. Сега всичко беше в ръцете на иконома и слугите. Обърна се и огледа будоара си. Точно така, нищо не можеше да се сравни с предната.

Гадателката

И аз и ти вървим едничък път.
Да бъдем вечни, съдба в някой кът 
скрита,
неоткрита.
За мене изгрев, за тебе ден,
туй песен е без рефрен,
отречена и омерзена
от дребната дилема.
Човек ли съм, или насън
е моята надежда?
Човешка мъка ме довежда
до празните копнежи
и пак никой не ще забележи,
че луната смее се отвън.
Какво съм аз, какво си ти?
Омръзна ли ми от мечти?
Като тънка прежда
около мен живота се върти -

през него все едно мъртвец лети.
Носи радост!
Не на мен!
На твойта младост!
Чуден си, но тъй студен.
При мен ще идваш все смутен,
от радости обременен,
тъй както си роден,
но никога от мен пленен.
Че мойта красота е мнима,
блудна, като в пантомима,
като в душевна зима,
илюзия неотразима.

Обича ме, не ме обича...

Нижат се минути от очите ми. Глух стон пъпли по стената и ме дебне, за да срещне в мен монохромното пъстро пано на илюзиите. Този път няма да ти дам ключа, за да ми отвориш.Хартиени дървеници ядат душата ми. Черешовата ми душа с цвят на обич...Ам да слушам как мислите ти барабанят по лицето ти. Безбройните лъжи са добър повод за прошка, а за любовта се заплаща със небе. Дребни древни късчета от моето Аз те изграждат, за да мога да те обичам. Когато няма кой да те прегърне се научаваш да прегръщаш самотата. Трябва ти някой, който знае. Ти това знаеше ли го? И ако мога да затворя очите си завинаги ще виждам далеч по-ясно. Лежа на легло от облаци напухени от въздишки. Няма щастливи краища, но няма и нещастни начала. Победата е поредния минувач на булеварда на магазинчетата с надежда втора ръка. А слънцето идва да каже, че излиза в неопределено дълъг отпуск. Нищо няма смисъл - не виждаш ли?! Сега просто тихо се върни.