понеделник, 20 септември 2010 г.

Малко таковата...

Хората градим живота си. Да = поставяме си цел след цел и ги постигаме, доволни, че можем да кажем, че сме това и това и можем да правим това и това. И всички искат да могат да пътуват, да си позволяват скъпи придобивки, да са по-духовно извисени, да са нещо над масата, да могат да кажат: "Да, но ето, ти не можеш да си като мен!". А моето съществуване и моите желания са по-инаки сякаш. Движа живота си и подреждам съдбата си, чакайки онова другото. Онова, което ще ме накара да си кажа "А-ха! Това е!". Да не съм просто доволна от това, което имам, а да нямам нужди и желания. Но май този момент е еднакъв със смъртния покой. Може би за това не идва. Живеем за да умрем добре.

петък, 15 януари 2010 г.

Аниме и манга?!

Нямам какво да обяснявам, ако не знаеш ти е рано, ако знаеш и не ти пука, ти е късно. Това, което ме кара да пиша с разбуден дух в малкото си време незаето от мисли над човешкото съществуване е нещо много глупаво. Както някои знаят, а някои - не, от миналата година манга и аниме индустрията в България лека-полека се е хванала за шлифера на възхода (както се казва, натиснала е копчето за нагоре). През март 2009 излезе нещо, което мен лично ме накара да зяпна, да се ококоря и да започна да пискам превъзбудено - излезе първи брой на първия български сборник за манга - Shogun. Сега, има спорове до колко е манга, до колко е качествена, до колко е японска и т.н., но според мен не това е важното, а по-скоро, че е направена първата крачка към нещо по-добро и нещо, което би ни зарадвало още повече. След няколко месеца се появи и Animania - списанието за подвижни образи, което в началото тръгна доста леко, но по-късно се засили и в момента се чудя как да се метна до 21 февруари, че тогава излиза следващият (предпоследен?) брой. От двете списания аз лично научих доста изрази, които до тогава ми бяха неясни или леко объркани, доста за различните аниме и манга студиа, за японските традиции (включая чаената церемония) и си доставих голямо удоволствие от четенето на манги като Omega Complex и B.B. Project (макар и с френски произход ми се струва, че са повече манга от японския представител на жанра в Shogun - Vairocana) и разлистването на статиите отнасящи се за любимите ми анимета, намирайки нови такива в изложенията на рубрики като "Какво гледа Япония". Абе изобщо - голям кеф, като добавим това, че вече излизат и няколко самостоятелни манги на български, имаме ежегодни фестивали като Анивенчър и Аниплей, а и наскоро във Варна е отворен първият манга магазин. Т.е. рафтове наблъскани с манга - новичка, прекрасна манга. Сърцето ми примира.
Обаче не всичко е розово - двете списания се издават със загуба и скоро може би ще спрат производство. Случи ли се това всички български издатели ще се уплашат още повече и този и без това неизгоден пазар, ще се превърне в табу. Нужно ли е да става това? Ако познаваш страстта на анимето и мангата ти предлагам да се замислиш, защото издателите не могат да си купуват сами списанията, а после ти да щракаш с пръсти да мрънкаш, колко те боли гъзъ за тея гадни комерси и евтини издания рисувани с пета. Ако така мислиш, повече няма и да получиш.

Полезни линкове:

Списание Animania
Списание Shogun
Веси, която се справя по-добре в систематизирането на проблема

Джа не и до нов акъл!