За "Ние сме боклуците от Източна Европа"

Гледах спектакъла преди няколко дни. Още ми държи влага. Избягвам да показвам сантимент, но хората от "Реплика" ми извадиха душата с памук. Струва ми се адски адекватен похватът на представяне. Защото тези истории не са нещо, което да бъде разказано иззад четвъртата стена. Те не трябва просто да се хвърлят по зрителя, а да потърсят и неговата реакция - както се и случва по време на представлението. За пръв път сякаш ми се случва, да искам да стана и да бъда част от това, което гледам, да бъда един от тези разказвачи-събеседници. Да разкажа моята история за боклуци. Да споделя и аз нещото, което касае всички ни, което ни заобикаля и с което сме свикнали. Да кажа, че не е нормално ежедневието ни да е боклук. И виждам в Театър "Реплика" вдъхновение - наистина ми се иска да работя с тях. Остава само да измисля как бих могла да съм им полезна, какво да им предложа, с какво да ги запаля. Чудесни са.

Първи опит за спонтанно писане.

Впоследствие отпушва само докато пее защото операта сама знае как се гради грандиозност само ти можеш да спасиш света докато акулите дебнат твоя ден за да екстраполират чувството ти за малоценност и разбирането ти за полярния кръг.

как може
да си толкова много хора
и да не разбираш
нито един
най-малко мене
дето даже ти се обяснявам

живот:
два метра квадрат
поляна, море
ти