понеделник, 21 юли 2008 г.

Alegro mode





Моля кликни, преди да започнеш да четеш.

Нужно ли е много, за да... Мислите ми летят в свой собствен свят. Минавам между тревата, около дърветата, пълзят върху облаците по гръб и се връщат на милиметри от земята, за да усетят топлота. Въртя се със водопадите... Дъх на... Дъх на бездуховност или на свобода, не съм убедена кое от двете. Въпреки, че нямам тяло го усещам ново и далечно. Толкова съм щастлива, че ми се плаче. Искам да пролея няколко сълзи за мига, който никога няма да повторя. Толкова ми е тъжно... Открих небесата веднъж... Сега дори когато летя не се доближавам до тях. Едва сега открих, че ми е трудно да не обичам. Чувствам се като в безтегловност. Отварях уста на много пъти да кажа думите, които искам, но щом си представех, че някой може да бъде наранен и замълчавах. Толкова много неща искам да ти споделя... Накрая се оказа, че наистина наранявам някой. Себе си. Няма значение. Сега душата ми танцува сред маковете и ридае. Всичко е толкова красиво, че не мога да понеса да го загубя в следващите няколко мига. Ето - загубих и този миг. И този... И този! Чудя се... Ти осъзнаваш ли колко синьо е небето в момента? Осъзнаваш ли, че никога повече няма да те обичам както в тази секунда? Не, аз не те обичам... Не мога да си позволя да те обичам без да ме обичаш. Ако ти пилееш любовта си, надявам се, че е несъзнателно. Чуваш ли тъжната латерничка? Сякаш в минал живот съм тичала по уличките на Париж и съм търсила тебе... Тебе единствени мой. Дори когато съм свободна съм твой роб. Кой ти позволи да се влюбя в теб? Слушай сега:
Празна сцена - последната балерина с пачка и маска като от Виенски карнавал с голям клюн пристъпва като болна от мислите си. Изпъва ръце нагоре и тихия хлип на празната зала й аплодира. Изведнъж тя политва към първи балкон. Никой не я гледа, но тя не е била толкова изящна. Накрая пада от балкона на улицата. Враните танцуват валс около нея, но никой не забелязва този нейн пиедестал на живота. Бездушевно си минават ден, два до вечността. Цигуларя намира маската й си я слага. Веднага се досеща каква е историята й, защото това е неговата история. Взима цигулката и свири прощална песен докато музиката не взима душата му и той пада до балерината. Отстрани гледа малко момиченце. Наблюдава грешниците, но не става светица. Не, драги, тя ще стане по - грешна и от тях, защото отстрани изглежда, че цигуларят и балерината имат кауза, че имат смисъл. А всъщност накрая дори и себе си не притежават. Момиченцето не знае това и иска да стане като тях. Един ден ще падне до тях и ще се сети за себе си.
Знаеш ли защо ти разказвам това? Добре. Просто чуй пианото.