Помниш ли, татко, как се казва дъщеря ти и какво ѝ е бащиното име?
Помниш ли, че веднъж дъвка ѝ даде, а на младата майка взе граматиката?
Помниш ли, че диоптъра си също така ми остави, без да търсиш благодарност?
Помниш ли, как ти говорех, сякаш си на небето? А какво ти говорех?
Помниш ли къде и кога си я оставил?
Помниш ли, че тя си мислеше, че не съществуваш?
Помниш ли, че едно чуждо дете ѝ каза, че те познава?
Помниш ли колко рождени дни е празнувала?
Помниш ли доброто, което си направил за нея?
Помниш ли, че обича да се разхожда боса?
Помниш ли, че се опитва да е смела и строга със себе си и никога не успява?
Помниш ли, че така и не се научи да свири на пиано?
Помниш ли, че от водка повръща?
Помниш ли шарената ѝ коса от пубертета?
Помниш ли, че излиза от морската вода с гръб към плажа, като от храм?
Помниш ли, че вечер не заспиваше без светлинка?
Помниш ли, че така и не спря да си гризе ноктите?
Помниш ли, че отказа захарта в кафето?
Помниш ли, че когато е уморена започва спонтанно да плаче?
Помниш ли, как чете текстовете си пред непознати?
Помниш ли, че e влюбчива като необичано дете?
