търся си стих
нещо да опише
слепотата
от която едва дишам
състоянието на нищоправене
сякаш нищо няма смисъл
и само искам
искам
искам
не съвсем сигурно
какво
и аз ли трябва да си го взема
но липсата му
ме удря в слънчевия сплит
макар и да повтарям
че съм самодостатъчна
никаква самоувереност
не може да ме накара да забравя
че страдам
от професионална недостатъчност
и че се влюбвам
вече съвсем от отчаяние
инерция
случайност
край