понеделник, 16 юни 2008 г.

Кратко въведение в смъртта


Рай е мястото, на което отиват само децата. Там те лежа на легло от облаци направени от въздишки. За тях няма щастливи краища, но няма и нещастни начала. Всичко е в рамките на вечността. Ако я има изобщо, Победата е поредния минувач на булеварда на магазинчетата с надежда втора ръка. Има ги доста преди портите - св. Петър им се е поизнервил. И ето слънцето идва да каже, че излиза в неопределено дълъг отпуск. Пак порблеми - Онзи май се забавлява. Та в Рая отиваш, за да можеш да умреш от скука. Като пенсионерски дом е - обитателите си ядат пюрето и лягат в 8, за да станат в 10 и да хапнат мляко с бисквитки, защото нямат зъби. Или поне не всичките. Само ъндърклауд организациите (с главна банда съставена от вечния род Ъ'нклауд) се забавляват забивайки на арфа и електрическа китара и пиейки реномирано детско шампанско на шестото небе. Все пак има и пушачи и истински пияндета, но те не остават high задълго. Ако ме разбирате де. Доставките на продукти стимулиращи суетата е нулева, въпреки, че ъндърклауд организациите променят факта бавно, но сигурно. Но стига за това скучно място с ежедневните им проблеми.
Ад - бъдещата НИ резиденция. Нека не се измъчваме, като се залъгваме, че там е весело. Много ясно, че там всичко е направено, за да те дразни и то без да полудееш в течение на ерите. Няма алкохол. Не, и електрическите китари бяха забранени в кварталите с метълско население - тях ги пускат на Моцарт, Бах и тн. За едно не бъркаш - там е горещо. И естевствено климатиците са развалени - прекалено е горещо, за да издържат. Харесваш ли нещо, то то бива отнето, а копнежа ти по него утроен (мозъчни операции). Всъщност представете си всичко, което мразите, от което ви е гнус, страх, имате фобия към него. Честито! Почти осъзнахте какво е Ада! Остават само допълнителните мъчения. Тук пък има ъперграунд организации, които предлагат на измъчените, податливи душици камери изолиращи напълно звука и мекички чехли. За по - измъчените и привилегированите и тъмни стаички с момичета (не потайте 'що са тъмни (стаите (ама може и момичетата - не се знае))). Viva la sexo. Ама все ще си прецакан - не се притеснявай или пък съмнявай в това. Единствения начин да се измъкнеш от там е искрено да се помолиш на Онзи. Ама много, много искрено. Той знае кога шмекеруваш. Проблема е обаче, че човека винаги е прав. Никой не е успял да пренебрегне гордостта си и да измени вярванията си и да признае грешките си (покаянието е прекалено сложно). По свой образ и подобие. Блах.

неделя, 15 юни 2008 г.

10 неща


1. Цял ден в леглото с много шоколад и хубава книга;
2. Едни искрени ненатоварващи очи;
3. Да съм доволна от себе си;
4. Някой друг да ми покаже, че наистина е доволен от мен;
5. Да пиша цял ден;
6. Свобода или поне да открия смисъла й и баланса;
7. Да не бъда виновна за желанията си, а да бъда оценена заради тях;
8. Да спра да желая оценка;
9. Да постигна старото си равновесие;
10. Някой да ме накара да се изчервя само с един добродушен поглед.
Това не е план за действие. Това е онова, което искам и може би никога няма да получа. Всеки има поне половината от моите мечти. Прости, ненатоварващи, осъществими, или не - все тая. Има ги. Може би са странни и мънички, или пък прекалено големи, може би са само мои. Може би са отражение на някого, или пък извадени от универсалното. Просто 10 мои неща. Такива, каквато съм и самата аз.