вторник, 19 юни 2012 г.

Аз не разбирам от политика

Не че съм по политиката, но в момента, в който се появи партия и партиен лидер, който обяви културата и образованието за най-важни за оцеляването ни като народ и насочи медийното внимание към духовното развитие, спорта и учебната система, аз тържествено обещавам, че ще гласувам, само че не обещавам за кого.
Искам някой да свали блятечки от пиедестала му. Искам вместо мис табуретка, същите фирми, които подкрепят подобни извращения да дават стипендии на талантливи и затруднени студенти.
Искам министърът на културата да може да говори. Искам президента ни да не си мисли, че всичко с театрите е наред. Искам да има значение какво си мисли той.
Искам зелена гора, или поне някаква. Не искам да протестирам срещу изсичането ѝ. Искам да се възхищавам растежа ѝ.
Не искам хората да се оплакват от телевизията - аз нямам проблеми с нея, защото почти не я гледам. Не от позиция към политиката й, или нещо подобно - просто не ми е интересна.
Ще ми се 'бах' всъщност да е Бах. Опера да не е мръсна дума или програма за сърфиране в интернет. Ще ми се българските актьори, активно появяващи се по телевизията да не се бяха предали. Кой на глад, кой на нагон, вече друг проблем.
Не искам разни охранители да "управляват" - така и не ме опазиха. От каквото и да е.
Не искам дипломата ми да няма значение и да се налага да следвам образование, за да "придобия работна среда".
Не искам учениците да са на модно ревю всеки ден. Не искам не-кичозното да се приема за грозно.
Не искам естетите, работливите, добронамерените и позитивните да са малцинство.
Искам да се появят нови "христоматийни" автори - такива каквито да опишат нашето време. Или каквото си искат, всъщност.
Искам българска музика - омръзна ми от изпълнители на чужди песни. Искам музиканти творци. Всъщност искам творци навсякъде.
Искам всичко да се стреми към по-добро, а не към евтино, за сметка на лъскаво и с голям етикет, па макар и за много пари.
Искам да не искам.
Ако всичко беше наред, нямаше да искам толкова много. Но то пък кога ли спира да иска човек?
Как да живееш на място, което изчезва под краката ти? Защо живеещ там?
Аз изобщо не разбирам от политика, икономика, външен брутен продукт, европейски субсидии, международни отношения и вътрешно министерско-мутренските взаимоотношения в нашата държава. И затова ще изчезна заедно със земята си. Или пък и тя с мен?

вторник, 12 юни 2012 г.

Официално обръщение

Господи, знам, че по принцип отричаме съществуването си взаимно, но ако утре като се събудя торбичката с италианско кафе е малко по пълна от днес и така всеки ден, за да мога винаги да пия тази амброзия, обещавам и аз да ти направя някоя малка услуга. Може ми малко реклама в блога ще свърши работа?