"Сам съм, други няма"
телефонът си мълчи
всичката любов - на кино
и от глупост - няколко сълзи
там съм, други няма
и керванът си върви
вече виждам само в синьо
туй-онуй си ме боли
ням съм, друго няма
и си мисля за вълни
пак съм чудо, пак съм драма
дълги ми се струват тия дни

лъжа, разбира се
знам точно на кого ми напомняш
тялото ти говори същия език
в очите ти има същия блясък
на бесове и живот
същите зъби се насочват към гърлото ми
и в косата - познато торнадо
говориш същите глупости
на които аз по същия начин кимам
най-сетне мога да си отмъстя
зверски - по женски
но всъщност, не, далеч не приличаш
устните ти са по-тънки
а сърцето - по-малко
ръцете - по-слаби
но виж, глупостите - по-големи
и по-малко ме виждаш
но хубаво е поне
че търся нещо, което познавам
отколкото да имам нереални изисквания
към хората

не са ми устните корали нежни
очите ти не са съвсем звезди
не искам да те имам аз за себе си
на себе си пък стигаш ти
не искам да ти казвам
ти не си по думите
старая се да съм такава
какъвто се стараеш да си ти
изневяра е да виждаме само в себе си
затова разменяме си погледи
и каквото и да е минало
имаме си и занапред
стоейки на ръба на острието
за ръце ще се държим
за да не паднем в две посоки
някак си ще издържим

Къде да се отпиша от живота?
Не можеш.
На кого да разкажа?
Какво?
Всичко.
Не мрънкай.
Боли ме.
Не мрънкай.
Не чувствам никого близък.
Не мрънкай.
Никога нищо няма да е наред.
Не мрънкай.
Не ми се живее.
Не мрънкай, леке.
Не мога да мисля.
Усмихни се, някой идва.
Аз съм безполезна торба черва.
Стегни се, усмихни се.
Защо?
Не трябва да те виждат.
На кого му пука?
Не трябва да знаят, че се разпадаш.
Не ми пука.
Трябва да се бориш.
Няма за какво.
Не мрънкай.
Някой идва.
Пита те как си.
Страхотно! Горе-долу, само...
Не мрънкай.
Няма значение.
Не мрънкай.
Да, наистина, времето е супер.
Мрънкаш.
Защо не ми се обади.
Не заслужаваш.
Е, да били сте заети.
Не, не са, досадна си.
Но мога да съм полезна.
Никой няма нужда от теб.
Моля те, нека най-сетне изчезна.
Не, ще стоиш тук с мен.
Не издържам.
Защо не спираш да мрънкаш?
Нямам нищо.
Имаш всичко.
Отказвам се от него.
Не можеш.
Отказвам се от себе си.
Честито, ти успешно завърши затворения кръг на самосъзнанието.
Къде да се отпиша от живота?

Обичам те математически
по формула.
внимавам,
вадя ядовете си от сбора.
гледам
да не увеличавам нещата.
събирам се
в твоите погледи.
оставям
мислите си неизвестни.
обожавам те
тихо, но на квадрат.
старая се
да не избягаш.
да не се уплашиш
и да провалиш резултата.
стига.
ударих
чертата.
изчислих.
с теб се
умножавам
по нула.

няма нужда да изляза,
имам всичко.
за да те видя
дори не затварям очи.
не си мърдам пръста.
всичко, което ме интересува
е написано на тавана,
на пода,
и на прозореца.
не звъни по телефона -
ще прекъснеш разговорите ми.
не ми пиши, заета съм.
в стаята ми е толкова вълнуващо.
ако все пак ми доскучее:
ще изляза,
ще ида на гарата,
ще сляза на гарата,
ще стъпя във вълните
и ще си мисля за теб.

Когато видя момиче с къса пола, разгърдено, със силен грим и някоя от специфичните прически (знаете за кои говоря), си позволявам арогантно да го съжаля. Забравям, че въпреки, че изглежда като трийсет годишна, под маската с цвят на запечена глина се крие лице на дете. Това момиче винаги ще е дете, дори когато се появят и бръчки в подкрепа на възрастта му. И всеки удар на живота ще го стъписва, обърква, ядосва... Дори когато се опитва да се грижи за собствените си деца ще има нужда от грижа. И тя си има родители, но си няма нито баща, нито майка. Има скъпи, лъскави, кожени, пластмасови, розови, сини и бели, прокъсани, впити и изрязани притежания. Защото мама ни позволява свобода, а татко се грижи да имаме. И да, зная, че ще свърши като евтина плът в нечия кухня, сдобивайки се междувременно с няколко новородени връстници. Или пък ще работи цял живот работа подходяща за хора, на които не им се работи, а често и живее. Ще се радва, ако пуснат нов сериал, или ново списание. Мъжът ѝ ще е някакъв празноглав селски бек, мечтаещ да стане спортист, или поне да носи от скъпите анцузи. А нашето момиче можеше да е астронавт, президент, или детска учителка, ама от онези - истинските. Да осъзнае, че не е просто парче месо и че не е страшно, ако любовта те споходи тепърва когато си на 25 г. Че тялото ѝ не е национален музей, а малка частна колекция с неизвестен произход, и няма нищо страшно в това да си постоиш сам, да откриеш, че всъщност си най прекрасната компания, която си имал, че да полежиш на слънце е по-важно от това ти самият да се опитваш да си слънце, че си длъжен единствено на себе си, но не защото не си благодарен, а защото никой не е длъжен на теб. Но както се разбрахме - става въпрос за това, че нашето момиче има нужда от татко, а е получило издръжка.

Боли ме сърцето. А после ми разправяйте, че човек чувства с мозъка. Болезнено е да видиш как копнежа ти копнее също толкова силно, но не за теб. Така думите "Сърцето ми е заето" отговорени в късен час стават истински. Вече не са просто най-деликатния начин да ти се каже, че си нещастник, който не заслужава любов. Оказват се истина. Оказва се, че можеш да си мечтаеш за "някой ден", вместо да закачиш пъпната си връв за нещо друго. Но всъщност любовта се случва само на другите. Ти си просто приятел. Докато на един не му причернее, на друг не може да му стане светло.

И след кратка развръзка - сега трябва да съм естествена, но това означава да съм скапана и мълчалива, та значи трябва да съм неестествено щастлива.

По скромните ми наблюдения - този блог го четем аз и няколко объркали се руснака. Та, спокойно мога да си го водя като дневник. Мда. Пак се влюбих. Много. Направо съм се охълцала. Искам само да целувам. А той, дори чисто човешки, ако игнорираме това, че обичам чувството му за хумор, или че мога да го слушам с часове, просто няма и един недостатък, чак сама аз не вярвам. Ама наистина. Ако някой четеше, щях да ви накарам да започнете да изброявате негативни качества и пак нямаше да се намери едно, което да се отнася за него. Може би тук ще сложа нещо любимо от Неруда. Мда. Хубав ден.

Но ние, ти и аз, любов, сме заедно,
от дрехите до корена сме заедно,
като вода, като стебло, като бедра
сме заедно, преди да сме отделно.

Ревнувам, бе.
Да бе, аз ревнувам.
Точно този нещастник.
От всичките му курви.
Ревнувам това непознато лице.
Ревнувам чуждите му ръце.
Ревнувам, че разсмива друга.
Ревнувам, че нея прави луда.
Ревнувам, че днес не обича мене.
Странно - ръцете ми тайно се протягат към друг.

не съм аз

успяхме да се нараним преди да се срещнем
въпреки, че се познавахме отдавна
до сега всичко беше мед и масло
бира и цигари
интелектуален секс и малко
закани
успяхме да се убием
както се убиват любовниците
ако се обичат твърде много
но не сме се докосвали
след това задълбахме с нокти
и късахме кожата, косите, дробовете,
очите, сърцата, мозъците, мислите,
чоплехме и стривахме тъканите между пръстите си
понякога и взаимно
краят изпревари началото
не вярвахме в следващата среща
в която разбрахме, че наистина
твърде много сме се обичали
но няма да бъдем като онези любовници
защото се обичаме още повече
като само един от нас знае защо

в киното
в театъра
жените
ако изобщо си говорят
си говорят за мъже
и нищо друго
недопустимо е
да могат
да мислят

дано да сме заразни

хубав е животът
без един мъж
и с една жена
без него
за да се събираме винаги
с нея
не се разделяме никога
сега и двамата са далеч
но сме заедно
разпространяваме се
по въздуха

хората, които
се ръкостискат
ме потискат
когато се опитам
да ги прегърна
те не искат
сякаш се опитвам
брадичките им
със зъби
да изстискам
очите им
с носа си
да изплискам
и мислите им
ще прелистя.

обичам това място
където винаги има
поне един мъж
с чеширска усмивка
да се влюбя в нея
и където дори мъглата
снежинките
и калта ухаят
на липа
а нощем
полуголите феи
не признават студ
естетика
и морал
и правят щастливи
високомерните душички
обикалящи наоколо
или насядали по пътя
чакащи Рачко да събере
последните стотинки
с които не може да се купи
бира
обичам мястото
по не знайна причина
и се връщам
всяка пролет
всяко лято
всяка зима
за да нагледам котката
да пия бира
и да мечтая за театър
докато отлагам
наложителното

Запалка имаш ли?

Побиват ме тръпки
като видя дете да пуши
аз пуша от малка
и сега разбирам
колко е гадно да видиш
как лицето на дете прозира
и под детските розови бузи
и красиви мигли
череп се хили
и му гасне огънчето
на детето
съжалявам, мамо.

Да се връщам
ми е хубаво.
Да се връщаш -
още повече.
Пийни си от моето
та и аз да се напия.

Да ме обичаш -
обичам понякога.
Да те обичам -
ще ми се.
Загасям фаса си,
запали новия.

Да хубав е живота.
Със тебе.
Да хубав е живота.
И без тебе.
Ще се обадя,
ако си спомним.

Забрави за розата,
има цяла градина.
Ако все пак я откриеш -
Разкажи ми.
Като лисицата съм,
а ти си змия.

Зима е, но ухае на липи.