в киното
в театъра
жените
ако изобщо си говорят
си говорят за мъже
и нищо друго
недопустимо е
да могат
да мислят

дано да сме заразни

хубав е животът
без един мъж
и с една жена
без него
за да се събираме винаги
с нея
не се разделяме никога
сега и двамата са далеч
но сме заедно
разпространяваме се
по въздуха

хората, които
се ръкостискат
ме потискат
когато се опитам
да ги прегърна
те не искат
сякаш се опитвам
брадичките им
със зъби
да изстискам
очите им
с носа си
да изплискам
и мислите им
ще прелистя.

обичам това място
където винаги има
поне един мъж
с чеширска усмивка
да се влюбя в нея
и където дори мъглата
снежинките
и калта ухаят
на липа
а нощем
полуголите феи
не признават студ
естетика
и морал
и правят щастливи
високомерните душички
обикалящи наоколо
или насядали по пътя
чакащи Рачко да събере
последните стотинки
с които не може да се купи
бира
обичам мястото
по не знайна причина
и се връщам
всяка пролет
всяко лято
всяка зима
за да нагледам котката
да пия бира
и да мечтая за театър
докато отлагам
наложителното

Запалка имаш ли?

Побиват ме тръпки
като видя дете да пуши
аз пуша от малка
и сега разбирам
колко е гадно да видиш
как лицето на дете прозира
и под детските розови бузи
и красиви мигли
череп се хили
и му гасне огънчето
на детето
съжалявам, мамо.

Да се връщам
ми е хубаво.
Да се връщаш -
още повече.
Пийни си от моето
та и аз да се напия.

Да ме обичаш -
обичам понякога.
Да те обичам -
ще ми се.
Загасям фаса си,
запали новия.

Да хубав е живота.
Със тебе.
Да хубав е живота.
И без тебе.
Ще се обадя,
ако си спомним.

Забрави за розата,
има цяла градина.
Ако все пак я откриеш -
Разкажи ми.
Като лисицата съм,
а ти си змия.

Зима е, но ухае на липи.