На добрите думи, в правилния ред

Някой вече е казал най-хубавите думи.
Аз мога да ти дам своите, по-прости,
не до там премислени.
Някой вече ти е казал най-хубавите думи.
От мен - нещо като словесен пост,
за да се пречистя мислено.
Някой скоро ще каже най-хубавите думи.
Моите адресирам до себе си,
събирам си всичко написано.
Някой сега пише най-хубавите думи.
А при мен се получава някак...
По-скоро безсмислено.

Приличаше на Сиксто Родригез
на младини.
Висок, тъмен, индиански,
с кожено яке, черни ботуши,
дънки и дълга коса, висок,
разкопчан въпреки кучия студ,
със спокоен и мрачен поглед,
какъвто имат добрите хора.
Мислех си, че това е пълна глупост -
случва се само в песните,
но ми се прииска да сляза
няколко спирки по-рано.
Оставих го да си тръгне,
едва ли щеше нещо да се случи.
Ще ми се да беше останал.
Може би това е поезията -
все в някой момент разбираш
"какво е имал предвид авторът".