Очи

Следващите два текста са много лични. Единия не съм го писала аз.

На зелените очи

-Не знам как да започна историята. Има толково много за разказване, а толкова малко време... Оставете ме да помисля само секунда...
Доста по-късно...
-Бихте ли ми разказали нещичко най-после...?
-Ооо, ама Вие още ли сте тук?! Аз се надявах да поостана за мъничко сам, но уви ... Отново на хоризонта се появяват тероризатори...хм.
-Ако не бяхте започнали разговорът, нямаше дори да Ви забележа!
-Не ме препирайте!
Известно време уважаемият професор стоя замислен с ръка на брадичката. В чакалнята на зъболекарят бяха останали само той и нетърпеливата дама. Чуваха се единствено монотонното тиктакане на часовникът и бръмченето на зъболекарската машинка.
-Добре ... - започна вяло професорът - ... ще Ви разкажа за приятелските Зелени очи.
-Хм ... дано да е в този век.
Професорът не чу язвителната забележка и започна разказът си с равен и все пак развълнуван глас.
-Имало някога Кафеви очи. Те принадлежали на едно русо момиченце, което притежавало огромно любопитство. Пораснало в семейство - странен подбор от личности - било доверчиво до глупост. И така Кафевите очи гледали света през не до там добра призма. Колкото и лошо да се отнасяли с момиченцето и кафевите очи да се пълнели със сълзи, то вярвало в доброто у хората, не искало нищо да помрачи светогледа му. За съжаление се случило нещо, което накарало Кафевите очи да намразят всичко и всички. Дядото на Кафевите очи починал ... да, ужасно, няма спор. Колко омраза се събрала в тези две детски очички никой не можел да си представи. Няма да го описвам, не бих могъл. В този миг по някакъв особен начин, Кафевите очи забелязала Зелените очи. Очи, които е невъзможно да забравиш, пълни с обич и топлина, а най - хубавото било, че били придружени от усмивка даряваща спокойствие. До момента Кафевите очи не били особенно склонни да допуснат в живота си Зелените очи, но някакси светлината надделяла над омразата...
В този миг нещо се случило, Кафевите очи били поразени от дълбочината и чистотата на Зелените. Нещата не можели да останат в досегашното си положение. Зелените очи подали ръка на Кафевите и сякаш светът придобил нов нюанс. Историята мълчи за перипетиите на тези приятелки, но е отбелязана една интересна случка. Неблагодарните Кафеви очи не мирясвали! Попаднали на други кафеви и ... положението се усложнило. В мигът, в който се срещнали двата еднакви цвята очи, момиченцето решило, че е намерило нещо невероятно. Почти моментално се отдало изцяло на кафевите очи, не можело да им устои. За съжаление така занемарило отношението се със Зелените очи, но не го осъзнало. Мислите му били заети с кафевите очи. Вярвало до болка, че тези очи били истинските. Не искало да се откаже. Ще попитате какво става със Зелените очи през цялотот това време?! Какво може? Търпели пренебрежението от страна на Кафевите очи. Те също вярвали...
Но нашето приятелче потъвало все повече. То не се влияело от чувствата на Зелените очи. То вярвало, не искало да се откаже от "осъществената" си мечта. За съжаление се оказало, че вторият чифт кафеви очи не струват. Те потопили момиченцето в невероятно дълбока тъга. Кафевите очи били целите в сълзи. Болката в тях можела да се прочете и от хеликоптер. Кафевите очи знаели, че Зелените също са дълбоко наранени и им било ясно, от собствен опит, че омразата в такива ситуации е най - доброто оръжие. Не посмели да помолят за помощ... Както си стоели в тъмната стая, Кафевите очи видели същата тази ръка, която преди години дошла да помогне, да се протяга към тях. Този път сълзите били от благодарност, а не от скръб.
И така... Зелените очи показали на Кафевите красотата на залеза. Кафевите били песимистично настроени, защото слънцето си отивало, но истината се оказала друга. Слънцето отстъпвало мястото си на луната, за да може да омагьоса хората с вълшебството си, за да си починат и да са готови за следващият ден. Зелените очи показали на Кафевите истината, че след всеки залез идва изгрев...
Професорът замълчал. Когато осъзнал, че историята е свършила се обърнал към събеседничката си. С удивление осъзнал, че в чакалнята са само той и нестихващият часовник. В тази секунда нещо му проблеснало. Опитал се да извика в съзнанието си как е изглеждала жената срещу него. Единственото, което си спомнял били едни кафеви очи пълни със сълзи...

*****

Кафевите очи

Последната цигара доизгаряше в пепелника. Музиката звучеше обидно приятна. Професорът стоеше и размишляваше. Мислеше си за очи и чувствата в тях. Изведнъж към него се запъти някакво момиче. Та това не ... беше нетърпеливата дама от зъболекарският кабинет.
-Прощавайте, може ли да седна при Вас? - попита тя любезно, но настоятелно.
-Да, заповядайте. Радвам се да Ви видя отново. - каза искрено той. Беше се учудил, че я позна, тъй като не си спомняше как изглежда до преди това.
-Съжалявам, че избягах преди краят на разказа Ви онзи път, но ми подейства прекалено силно и не се въздържах.
-Няма проблем, разбирам Ви - усмихна се топло той.
-Знаете ли ... Всъщност и аз имам история за Вас - притеснението и свенливостта бяха избили по страните й, а очите й бяха вперени в скута й.
-Да я чуем! - остана приятно изненадан професорът.
-Моят разказ е за защитаващите Кафеви очи. Започвам...
Имало едно време едно малко момиче с големи мечти и надежди. То било весело и открито, спокойно споделяло с всички. В животът му имало и трудности, но то се научило да ги приема като нещо полезно. Научила се да се справя докъдето може сама. И докато си мислела, че има приятели, била много щастлива. Но другарите й не я харесвали, обиждали я и й правели номера. Детски закачки с дълбок подтекст. Мислела си, че е намерила човекът, който я обича, но той само я използвал. След като се разделили тя разбрала това, че важи за всички, които познава и се отдръпнала от тях. Била сама и нещастна, а всъщност не забелязала, че Кафевите очи са вече при нея. Когато ги забелязала било късно, но не твърде. Нека вече наречем нашата героиня Зелените очи. Зелените очи обикнали Кафевите, заради честността им и топлотата. Зелените очи до тогава били заледявани от сълзите и студа на света, но вече като че ли започвали да се разтапят. Кафевите очи обаче намерили заместител на срамежливите и неспособни да се открият и отдадат Зелени очи. Те отново били самотни, но не се отказали да се борят. В тях вече имало надежда. Не след дълго Кафевите очи стигнали до старото състояние на Зелените . Апатия, отчаяние, самовглъбеност - те били предадени. Нашата героиня се опитала да им подаде ръка, но била отблъсната. Продължила да се бори. Малко по малко приятелството им се възстановило. Ще е лъжа да кажа, че е било както преди - сега е дори по-хубаво. Най-сетне Зелените очи можели да се отблагодарят на Кафевите. Те написали писмо:
"Благодаря ти, че ме защити от грешките ми, предпази ме от неприятелите ми и ми посочи къде бъркам. Благодаря ти, че ми позволи да сторя същото за теб. Благодаря ти, че ми позволи да ти бъда приятел. Благодаря ти, че ми позволи да те наричам така. Всичко, което правиш за мен не може да се оцени от един човек. В замяна ще ти разкажа една тайна. Ще ти разкрия каква си ти. Ти пазиш и закриляш не само мен, а и всеки, който има нужда от едно добронамерено рамо. Ти никога не искаш да нараняваш. За теб да помагаш е идеал. Когато стане нещо винаги си до мен. Понякога си нетърпелива и се отказваш, но аз те обичам така. Правиш грешки, поправяш ги, обичаш и те предават, отново подаваш ръка, даваш всичко от себе си. Това те прави човек. Това те прави прекрасна."
След като прочели писмото Кафевите очи се разплакали и прегърнали Зелените. Зелените очи вече знаели, това което Кафевите са имали предвид през цялото време: "Утре никога не идва преди да е станало твърде късно, но в него има кой да е до теб."
Младата дама погледна професора и се усмихна. Кафевите му очи я обгърнаха с топлина. Ледът в нейните отдавна го нямаше. Без да си говорят те станаха и излязоха да погледат небето отвън.
-Знаеш ли...? - попитай той, докато тя беше казала:
-Знам.

Допълнение по молба на приятел

Иги ме набара и ми размекна сърцето с комплименти, така че не устоях да не отговоря на въпросите му. Дължа му го. :D
Что для тебя является смыслом жизни и как ты понимаешь религию? А также-Что для тебя значет честь?
Какъв за теб е смисълът на живота и как разбираш религията? А също - Какво за теб означава чест?
Сериозни въпроси... Смисълт на живота... Знам ли... Не ми се прави на планински мъдрец... Постигането на свобода на съзнанието е добър стимул, но чак пък смисъл... Може би няма смисъл, може би смисъла е да направиш смисъл. Всичко е такова, каквото го измери човека, следователно смисъла е отделен за всеки, според ценностите му. Memento mori.
Виж за религията съм много по - сигурна. Религията се простира до отделния човек. Всичките й приложения в храмове, свещи, пари и... Отвратително. Нямаме нужда от догми и водачи, за да вярваме, или пък от определени истории, които да ни поучават. Предпочитам да вярвам в това, че енергията на хората е по - важна от каквито и да е божества. Всеки си има собствена вяра. Не всеки го осъзнава.
Честта... Свобода. Мхм. Повтарям се. Свобода на ума, духа и мечтите. Няма по - важно. Материалното ми идва в повече. Омръзна ми от ограничени хора без идеали и висши цели, за които, ако си възпитан и любезен си просто сдухан. Имам нужда от естетика не само в обличането и чалгата. Нужно ли е да съм в безсъзнание, че да мога да я слушам тази музика? Креативност! КРЕАТИВНОСТ! И отвъд...

Отговори на читателски въпроси

Така, мили читатели, дойде момента, в който отговарям на въпросите ви. Някои бяха по - сериозни от колкото очаквах, но и на тях отговорих възможно най - откровенно. Ако има нещо допълнително - кажете си. :DMulder
1. Кога ти и Д-р Алу ще се научите да пишете без правописни грешки?
Когато ти се ожениш. You get it? It's a campany. ^^
2. Къде е порното? *променен цитат на "Тука е късмета!"*
Puretna dot com , както сам ме научи млади падауане! xD 
3. Кои са трите идеала на новия свят?
Хммммм... Порно по улиците, пари и чалга? Вазелин, розово и педерастия? Липса на бельо, дехуманизация, ядрени оръжия? Мисля, че новият свят изобщо няма никакъв идеал, да не говорим за три.
4. Начини за убийство на миризливка. 
*Изкарваш я на терасата и пускаш бензиновата горелка - нататък ясно. 
*Пускаш я на съседите.
*Събуваш си обувките, или отваряш  вратата на тоалетната.
*Пищиш докато се самоубие от нерви.
5. Диагностика на нивото на алкохолния делириум в момента.
1,2,3,3,3,3,3,3,4,56,7,4,9,... Изчислителния апарат се напи от резултата. Да пием по бира за това.
6. Ботев ще влезне ли в Шампионската Лига?
А Берое? Не мн ясно. Щото твърдим, че fail-ваме, следователно и отборите, които пoддържаме fail-ват.
7. 69? 
НЕ. Просто не.
8. Скалпел в секса?
Ак позволиш и chainsaw.
10. 9 няма ли?
Има го в 7-ми въпрос. То ми стига. НЕ.

 Алекс

Къде се крие любовта?
Ще ми се да мога да кажа, че е в хората и в мечтите им, но любовта се е скрила доста дълбоко от мен.  Търсенето е по - сладката част.
 
Dragonfly

1. Кисело, прясно или плодово мляко?
Прясно, но все пак се надявам, да не ми излезе през носа, следващия път като се видим.
2. Оргазъм или сладолед?
И за какво по - точно ми е този сладолед? Оргазъм.
3. Какво мислиш за киселите краставички?
Харесват ми, ама са прекалено малки за употреба в твоя случай. ^^
4. А за McDonald's?
Най - големия кош за боклук, който си продава скрапа с тонове. Не сериозно, как да ям нещо, което знам, че ако престои повече от час, самите производители изхвърлят. Ще си отговоря сама - ям, че после дори се оригвам.  Лесно успявам да забравя какви лайна ям там, след като същите са и тези на пазара и в магазина.
5. Ще ми върнеш ли девствеността? xD
Чакай, ама ти си я губила? 
6. Какво мислиш за рицарите и белите коне?
Виж не знам как да ти го обясня по - деликатно... Животното е жаба. Принца идва на бяла жаба - по - бърза е и могъща... Бла - бла... А и ти друго не заслужаваш.
7. А за Великденския Заек?
Нещо не ми харесва твъдението, че е мъж и има яйца... Какви яйца точно!?!
8. Какъв е идеалът ти за мъж?
Много по - висок от мен, със супер дълга, гъста коса, леко брадясал, мъжествен, но не някакъв, който е зобал, изключително интелигентен, властен и силен - като ме хване да ми разтрепери коленцата и то не от суд. Да дойде да ме грабне и да каже: "Жено ЩЪ ИБА КАТ ПОР!"
9. А за жена? xD
Абсолютно противоположното! xD
10. Може ли да съм ти кума, кръстница на децата ти и любовница? xD
А не, иначе няма да доживея сватбата! Много хора взехте да се биете за тези длъжности! xD
11. Кога ще се домъкнеш до Пловдив?
Когато ти не си там. xD
12. Ще ми донесеш ли нещо?
Ще СИ донеса метално чене, за да те хапя повече и по - ефектно.
13. (мечка)? xD
Що  не вземеш да си я завреш в мечешкия приют? 
14. (вълк)?
Хапчетата ти. Веднага.
15. Трябва ли ти мъж?Да, естевствено, не съм чак толкова откачила.
16. Защо? Нали си имаш мен xD
Именно, защото имам теб.
17. Колко е часът в Стара Загора?
02:17 вечерта.
18. Коя ти е любимата играчка?
Ъм...  Не знам, компютър брои ли се? Или трябва да губим детската аудитория в обяснения, как  не бива да ми прехвърляш влечението си към дилдота?
19. Ще ми я дадеш ли да си поиграя? xD
ИИИИЛ
20. Какъв подарък искаш за сватбата? xD
Тъй като сватба няма да има, тук е момента да те помоля, като подарък за сватбата изобщо да не идваш на нея. НЯМА да ти чопля чушките! Голяма си пенсия, от мен да го знаеш! xD

 Д-р АЛУ

1.Защо изгрява слънцето?
За мен изгрява, за да ме дразни. Предпочитам винаги да е нощ. Нощ is more TRVE. 
2.Какво значат сънищата?
Ами, ако вземем моите за пример,  означават, че си много впечатлителен и нощем продължаваш несъзнателно нещата. Така след като гледах някакъв Хари Потър, цяла нощ сънувах хорър филм, чийто сценарий не можах да Запомня, но помня, че беше просто гениален. Бях заимствала чудовищата и горите и някакви детайлчета там и беше доста интересно, след като се премахна лигавата история за Хари Пора и магьосниците. Сънувам мислите си в образи. Като обобщение: размисъл в безсъзнание и картини. Трябва да се замисляме над тях, защото нужните отговори идват най - често насън.
3.Мнение за извънземните?
Нищо не знам за тях! Каквото и да си чул не е вярно! Дръж ги далеч от мен! Не ги познавам! Запечатах си прозореца! АААА! Не им давай да ме вземат! 
Не бе, сериозно, сигурно ги има, но според мен са много изопачени с цел печалба.  
4.Най-гадния език?
Английския - всички го знаят, всички трябва да го знаят и губи красотата си в масовата употреба.
5.Мусака?
Завинаги. Поднесена от мъже по престилки, ако може.
6.Най-TRVE нещото
Концерт на In flames вкъщи, докато си чета Hellsing. На 2 метра от мен се разбиват, а аз все едно съм си пуснала компа си чета оригиналната манга. Цял живот. 
7.Най-unTRVE нещото
България.

 Анонимен 

1.Кога ще цъфнат налъмите?
Когато бай Тошо се възкреси и оправи България. Ей такива като тебе, едно време им чупеха костите в милицията! 
2.Разликата между мъжете и жените?
Доста е съществена, не знам как не си я забелязала. Стърчаща разлика е.
3.Опиши идеалният секс?
Амии... В една идеална вселена щях да мога... Но да речем, че с мъж е доста добро начало?
4.Кой е въпросът, на който не би отговорила никога?
Този, на който не знам отговора? Специално между теб и мен няма такъв въпрос.
5.Има ли шанс за импотентните?
Има, но ако ти си ги направила такива, много се съмнявам в твоите шансове.
6.Има ли високи (над 1.85см) мъже в България или са само в моето съзнание?
Има ама или са дебили, или са заети, или са заплеснати.
7.Възбуждат ли се мъжете от драскането с нокти по гърба им?
Отново си представяме идеалната вселена... Да, предполагам, че има мъже, на които това им доставя огромно удоволствие.

 Д-р АЛУ

1.Да мразим или обичаме?
Ако има какво да обичаме, не е лошо да го направим. Иначе - все нещо трябва да чувстваме, нали?
2.Заслужава ли си?Всичко си заслужава в един или друг момент. Въпроса е все някога да уцелиш момента. 3.Крем карамел?Честно казано, никога не съм опитвала - едно от нещата, които не ям. А те са страшно много. Сериозно, вкъщи се чудят с какво да ме хранят.4.Какво да правим ако сме разтроени (физически)?Има няколко решения на проблема. Засядаш в кенефа за 2 часа и изсираш всичко възможно събрало се в стомаха ти. Дори да не е смелено. Клизма по лесния начин. Малко се налага да се понапънеш и да те заболи задника, ама предпочиташ цял ден да си влачиш протеклия храноотвод? И точно когато някой готин иднивид от срещуположния пол благоволи да те погледне, ти да се надрискаш от вълнение? Нах.Пиеш хапче и се молиш поне този път да не е менте и да не доведе до пребоядисване на кенефа. В кафяво.Пусни си чалга, но след това има шанса да се разстроиш психически. Или да започнеш да изкарваш от другия край. Клизма. Трябва да я спомена. 5.Турбо аграр или гига емо?Мъртъв. Всичко е по - добре от турбо аграр (нещастник, по моему), но когато си гига емо така или иначе последната фаза е смърт (живо погребение под значки, интоксикиране с розова боя за коса, но никога от прерязани вени), така че, защо да се блъскаме през всички останали фази и направо не се гръмнем?6.вярно ли някои хора имат shit for brains?Абсолютно, ама има и хора които имат brains for shit. Абе мозъците са ненужно устройство. Имаш ли полови органи си цар.  7.Мнението ти за rapeАко може в повечко. Не го пожелавам на другите, нормални хора, но само на тях.8.Лято или зимаЛято. Омръзна ми тази зима - нито сняг има вече, нито мога да пътувам, ваканцията й е скапана, навличам се като мечо турист, и въпреки всичко ми е студено (винаги ми е студено), не можеш да правиш нищо без да се съобразяваш с проклетото време. Само едната тъмна бира е плюс, ама ние можем и лятото да си я пием. Постоянно падам по заледенитев улици, всичко ми е мокро, настроението ми е скапано, ръцете ме болят от студ, не само те ме болят, водата винаги е студена и ме заболяват и зъбите, духа ужасен вятър, косата ми е в 12 посоки и е винаги мръсна, дори и да съм се къпала преди 5 минути. Преобличането ми в студия става ад, един прозорец не може да се отвори, когато е задимено. Гадно е. А личното ми най, най, най предпочитание е есента. Най - красивият и меланхоличният сезон. 9.супермен или батманБатман. Мразя зализания перчем на оня американски турбо аграр. Оооо, нееее, слагам тези очила и ставам неузнаваем! Как ще ме познаят, като не си нося бельото отвън? И как изобщо все още има работа, след като при всеки, по важен случай, тъпия лигльо си обира крушите и оставя онази куха лейка Лойс Лейн да документира всичко. За да не говоря само в нападки: Батман, е малко по - реален - все някога ще се се изобретят  тези джаджи, ама да падне извънземно на земята и да литне да ни спасява, сериозно ме съмнява.  А и черното винаги печели пред, който и да е друг цвят. Уотева. Разсеях се.

10.Нига генгста рапа шит?Уоу, уоу, уоу ма мееееееееееееен! Не. Приличат ми на турбо аграрите. Наистина доста се сляха. Но да бъдем ясни: Има рап и рап. Цялата работа с колите, жените и ланцИте ми е противна. Като мутри с верига от казанчето, чалгари с пръстенчетата, коланчетата, пайетките и розовото и като блондинки откъм мисленето. За другия рап няма да ви обяснявам - чара му е в непопулярността.

11.Интернет пиратство?Всичко. ВСИЧКО можеш да си свалиш от нета. Не е правилно, но за някои е единствена възможност - да не забравяме, че огромна част от населението сме голтаци, които ако започнат да си купуват лицензирани CD-та и сие ще умрат от глад. Иначе много ми се ще да имам оригинални дискове на In flames, оригинал на WoW и т.н., но ще се лиша от доста, ако си ги взема. Да не говорим, че много от нещата, които теглим в интернет дори не се разпространяват в България.

12.Разочерованието?Едно от многото неща, с които трябва да се примирим. Обикновено всеки ден е съставен от 1/3 разочарование и други неща, които не са предмет на обсъждане. Разочарован си от времето, от себе си, от другите, очакванията ти са предадени, изпуснал си някакъв шанс. С каквото можеш - бори се срещу него, стига това да не засяга други хора. В такъв случай действаш в тяхна полза иначе и 5 пари не струваш пред себе си. И отново си разочарован.

13.Самотата?Една от причините за разочарованието. Въпроса е дали сам избираш да си сам или някой друг вместо теб. Понякога е полезна, друг път убива. Лично аз я мразя, но я избирам пред лицемерието. И все пак - това е съдбата на всички. Рано или късно всеки остава сам.  Аз се боря със себе си срещу това.

Изгубеният ад

Кликни тук, преди да започнеш да четеш. 

Вече избелялата й кърпа се ветрееше от ръката й - тя отново развяваше знамето на никога завърналите се синове и съпрузи. Онези, които никой не искаше да си спомни, или забрави. Стоеше всеки ден, по цял ден, а и късно вечер, чакайки детето си. Чакайки надежда. Винаги пееше една и съща песен.

В търсене на нова земя,
Нека построим нов дом.
От прилежно събрано сено,
Да направим покрива...
От прилежно събрано сено,
Да направим покрива...

При каменните стени,
Нека отпразнуваме златната къща,
Която бе построена
От сто дърводелци,
Която бе построена 
От сто дърводелци!

Август е близо,
Но аз нямам какво да облека...
Искам да се облека празнично,
Братя, заемете ми ръкав!
Искам да облека децата и тези, които обичам,
С единственото кимоно, което имам.
Аз ще нося лози,
Които набрах дълбоко в планината.

Пълната луна огрява
Надалеко и широко, като боговете...
Когато моят любим дойде да ме види,
Ми се ще облаците да я скрият малко...

 Винаги го виждаше. Аха да затвори очи и той беше при нея. Усещаше го на сантиметри от себе си, но никога не го докосваше. Слънцето никога не е било по - студено... Тя все още не беше стара, но от както той си замина започна да умира всеки ден по - малко. Не знаеше какво се е случило с него или къде е, но й се искаше просто да си дойде. Гарваните летяха ниско и сякаш й се присмиваха. Хлътналите й очи обаче винаги издаваха тиха радост и очакване и странна тъга, сякаш чака не син, а писмо. Беше сигурна, че още съвсем малко й остава и ще го види, а след това щеше да може да си замине - щеше да раздаде вещите си, да продаде дома си и никога повече да не го пуска сам. Усещаше главата му на скута си, когато седеше и ръката му на раменете си, когато се изправеше. Помирисваше момчешката му миризма и чуваше стъпките му зад себе си. Меланхолично си припомняше първите му крачки и си представяше какъв ли е станал. Тъмната му коса, сигурно бе изсветляла от слънцето, а кожата му - потъмняла. Мечтаеше да зарови пръсти в косата му и никога да не я пусне, никога да не си тръгне. Сигурно бе станал прекрасно момче. Тя щеше да чака вечно.

 Загледан в небето си мислеше за майка си. Отдавна мъртва, а и нищо не значеща, за непознавалия я син, не бе ежедневна тема за размисъл за него. Чудеше дали изобщо го има рая, или пък ада, но ако трябваше да гадае къде ще е, не се замисляше много. Според него, това нещо рая, ако го има, е празен. Хората бяха прекалено грешни, за да ги обрекаат на вечно задоволство. Бе се уверил в тази си своя теория многократно. Израстнал без женската ласка на майка си, самият той бе станал като животно - първосигнален, странен и саможив. Беше късно да съжалява за миналото, най - малкото, защото му предстоеше бъдеще. Отново пътуваше сам, само че този път, не бе сигурен дали така му е по - добре. И все пак - пътят му назад бе отсечен. Оставаше му само да се моли за нови срещи. Така и не се бе научил да дава от себе си и за това бе все сам. И така смяташе, че е правилно. Преди. Изживял всички видове позор, вече не смяташе нищо за прекалено важно. От вътре бе останало само гняв и объркване. Както е при човек, който никога не е бил обичан. Изду ноздри и си пое дълбоко въздух. Винаги му се бе искало да иде пак при морето. Явно това щеше и да направи. Изправи се бавно, така че дългото му слабо тяло да не разтегне някой мускул или жила и се запъти натам накъдето винаги го бе водило уханието - към дома. Сам не знаеше, дали ще стигне.

За всеки от нас има отделен ад, а ние самите сме нечий малък ад. Раят е само един.

Инерфиюууууу

Това е едно интервю, което давах много отдавна и наскоро преоткрих. Даже аз му се смях, пък аз съм измислила големи пасажи от него. 

Истинското име на Чихиро е Никея Лилиева Петрова. Тя е на 17 години от град Стара Загора. Занимава се със всичко, което смята за интересно- театър, с който се занимава вече трета година, РПГ, от 1 година, музика, анимета, но не и учене- споделя ни с усмивка тя. За приятелите си, споделя, че са малко, но ценни. При въпроса ми, за нейното детство, тя ми отговаря, цитирам: „О... Ами бях сираче на улиците на Париж през 19 век и продавах варени чорапи и имах маймунка с латерна. Пребиха ме да ми вземат маймунката и попаднах в болница, където един луд доктор ми присади трета ръка, но после реши, че не ми отива и я махна. Разделихме се по живо - по здраво и аз направих цирк на бълхите "Льо Грьонуй", а себе си наричах Жан Баптист и се правех на момче. В моя кашон на ъгъла на улица "Пусен" си имах домашен любимец хлебарка, която обичах да наричам Клепоухчо. И така когато Клепоухчо беше много стар, аз вече бях на 7 годинки и чувствах, че вече съм достатъчно зряла и силна да обиколя света.Намерих си едно бяло наметало с качулка и тръгнах. Минах през Германия - нищо особено, минах през Унгария - бива, бива и стигнах и до България. Тук много ми хареса природата, ама братята цигани бяхва завзели територията и реших да им преча. Реших да понамина и през Африка. За съжаление трябваше да науча какво е Ку-клукс-клан по трудния начин и захвърлих наметалото си на първия ъгъл. Обаче пичовете там бяха толкова гладни, че ме подгониха с копията и аз накъде? Ми към България! Там негрите ще изядат циганите и аз ще си живея спокойно. Ама не - циганите пребиха негрите, пребиха и мене и с черните си тръгнахме подпираи се и накуцвайки. Разделихме се сърдечно (трудностите сближават хората) и потеглих нататък. В Индия за малко да ме одерат жива, задето попитах няма ли Макдоналдс там, то пък се оказа, че телешко не ядяли (кой знае защо) и се наложи да се изнеса и от там. Скитах няколко години и вече на 15 години си мислех, че мога да завладея света. Опитах, мама ме наби. А сега се установих на Ямайка и с духа на Боб Марли си правим кефа.” Никея, определено е момиче с добро чувство за хумор... За спортуването тя споменава само- надвиквателен многобой... Плановете й за бъдещето са, че ще стане голяма рок звезда и ще пише романи, над които Достоевски ще си скубе косата, а Хемингуей ще рони сълзи на срам. Към края на нашето интервю я помолих да се определи с няколко думи, а тя без да се замисля нито за миг, през лек смях ми отговори- Непукист, майтапчийка и добре прикрит гений...