Обича ме, не ме обича...

Нижат се минути от очите ми. Глух стон пъпли по стената и ме дебне, за да срещне в мен монохромното пъстро пано на илюзиите. Този път няма да ти дам ключа, за да ми отвориш.Хартиени дървеници ядат душата ми. Черешовата ми душа с цвят на обич...Ам да слушам как мислите ти барабанят по лицето ти. Безбройните лъжи са добър повод за прошка, а за любовта се заплаща със небе. Дребни древни късчета от моето Аз те изграждат, за да мога да те обичам. Когато няма кой да те прегърне се научаваш да прегръщаш самотата. Трябва ти някой, който знае. Ти това знаеше ли го? И ако мога да затворя очите си завинаги ще виждам далеч по-ясно. Лежа на легло от облаци напухени от въздишки. Няма щастливи краища, но няма и нещастни начала. Победата е поредния минувач на булеварда на магазинчетата с надежда втора ръка. А слънцето идва да каже, че излиза в неопределено дълъг отпуск. Нищо няма смисъл - не виждаш ли?! Сега просто тихо се върни.