събуждаш се
и в тебе липсва началото на стих,
който щеше да запишеш
като се събудиш,
но сега разбираш,
този негатив е осветен
и ти остава спомена
за приблизителните очертания.
май нещо искаше да кажеш
за самотата,
или самодостатъчността
без смисъл.
искаше да питаш -
накъде с тия мечти
да бъдеш обичан?
това разсейва.
по-скоро се опитваше
да разбереш
дали ти се полага пол,
ако раждаш само въпроси.
изпусна нишката на нещо вярно
и само интуицията
ти е свидетел.
и само помниш,
че бягаше от нещо,
и все се спъваше в него.