петък, 28 септември 2007 г.

За Мусаката

Абе какво е тва ядене мусаката - една огромна мазна паница пълна с гадни каймища и разни зеленчуци. Ядеш, ядеш и ти става все по тежко след малко ти идва да повърнеш, защото така са я мелили тая кайма, че са оставили цяло копито. На всичко отгоре ти трябва да я изядеш - я за да не обидиш домакинята, я за да не си отнесеш боя заради това, че изхвърляш цяла чиния "прекрасна храна". След като успееш да си я натикаш в гърлото тя решава да тренира джутсута в дълбините на стомаха ти и ти си единствения, който чува зверските крясъци:
- МУ - СА - КА ОТВРАТИТЕЛНА РЕНДАН! - и стискайки зъби се усмихваш и кимаш утвърдително на въпроса дали ти е харесала тая манджа нещастна. После се прибираш вкъщи и за терапия си удряш една инжекция тетанус, че не е сигурно ваксинирали ли са кучетата, от които е правена каймата.
След няколко седмици забелязваш филиз поникнал в тоалетната и ти просветва, че това са "напълно" сготвените картофи. Започваш да ги обгрижваш и всеки ден да ги ториш (човещинка е) и след месец два се случва същите тези домакини да ти дойдат на гости. Потриваш скришом ръце и им готвиш... Мусака естествено! Хващаш котката на съседката и я пъхаш в машинката за кайма, обираш реколтата поникнала в двете нули и скришом се подхилкваш истерично. Поднасяш им вече готовото ястие и се оправдаваш, че докато си готвил си похапвал (човещинка е). Ликувайки с факта, че си им поднесъл по гадна мусака от тяхната осъзнаваш, че разлика по вид и миризма между твоята и тяхната няма.
Съкрушен ги питаш откъде са си взимали продуктите и те честно ти отговарят:
- От магазина - в крайна сметка те праска по челото факта, че си консуматор в България...

Дъ началуту

Ами както винаги началото е сконфузно - чудиш се какво правиш и защо и абе тва па как ми хрумна. За да не досаждам на вас, а и най - вече на себе си спирам с обясненията. По - нататък ще се разбере имало ли е смисъл. xD