Малката Чио гледаше сепиите на сергията с безкрайни глад и мъка. Много ли искаше? Всъщност, да, но все пак... Ако беше шиноби... Вече да му беше подпалила проклетата барака! Вечно се плучаваше така. Баща й си взимаше надницата в долнопробната кръчма, в която работеше и ги профукваше в казиното. Онова зад гърба й с големите златни дракони отпред и тихия самурай със замислен поглед до вратата - охранителят Катсуширо. Той всъщност беше с около 5-6 години по възрастен от нея, а тя самата бе на 14 и това едва не беше най-странното около него. Беше толкова прочут със силата и уменията си, че ронини от цялата страна се стичаха да премерят сили с него. И изчезваха. Буквално, всеки доживяваше до 10 метра от него и се изпаряваше в секундата, в която в погледа му се прочетяха намеренията му. А Катсуширо сякаш не мърдаше от мястото си. Никога. Все още гледайки невиждащо щандовете с храна Чио се стресна от дрезгав мъжки глас:
- Боже, шефа никога не ме е пращал на по-лесна работа... - в следващия момент Чио усети леко убождане в шията и припадна.
***
Морияки Чио беше полусирак с баща комарджия и сестра бавноразвиваща се. В такъв тип семейство се бе научила да си знае мястото и да помага на сестра си и баща си - когато единия напикае кимоното си, а другия си препикае здравната книжка, като задлъжнее. Бе търсила заеми и бе крала от магазини и къщите на съседите прекалено много, затова главно криеше лицето си под голяма качулка, или просто вървеше навела глава. Не й беше лесно на малката.
***
-ЧИО!!!
Момичето отвори очи, но бързо ги затвори. Лежеше на земята, а гледката беше далеч от розова. Баща й беше овързан и пълзеше към нея по корем, сестра й бе вързана за една колона (явно се бяха опарили от склонноста й към разрушение), а един мъж и двама охранители ги гледаха със смесица на надсмешка и отвращение.
- Вдигнете ги, нямам цял ден да се занимавам с тези... - думите изрече приятен мъжки глас със склонност към педерастията. Когато я изправиха грубо успя да види на кого принадлежи. Остана смаяна. Това беше най-нежния и красив мъж (?), който беше виждала някога - целия облечен във везана коприна, с дълга кашмирена коса и драконов взор. И на всичко отгоре я беше зяпнал.
- Боже, казах, че ще й отнеме поне 50 години да плати дълговете ти, но дори тогава няма да може, защото ще е съсухрена и грозна, но така като я гледам може и да се справи и за 30 - Съществото се ухили мазно. Може би беше далечен братовчед на Орочимару.
Чио изтръпна. Явно най-сетне е дошъл денят. Денят, в който този малоумник баща й окончателно изгуби на хазарт и щяха да я вземат да му изплаща дълговете. Беше логично - той е некадърен, голямата й сестра е малоумна, следователно некадърна, следователно оставаше тя.
- Кога започвам? - изпуфтя мъчително. С което събуди весела изненадана реакция.
- Не само красива, но и умна! Вече се замислям, дали да я правя обикновена проститутка! - Изчурулика дългокосия "лорд" - По-спокойно момиче, да караме едно по едно! Първо се огледай добре! Тук ще прекараш половината от живота си! Наслади се на гледката! Защото съм убеден, че скоро ще я намразиш! От днес имаш ново име. Чио е толкова селско! Юми! И тъй като ще си в моя клон на бизнеса, ще приемеш моята фамилия. Ще бъдеш по-малката ми сестра! А сега я заведете при останалите!
Баща й хлипаше до нея и полагаше усилия да не се удави в собствените си сополи, които не можеше да обърше, заради вързаните си ръце. Но това така и не успя да привлече вниманието й. Тя тепърва се бе вторачила в помещението, в което се намираха. Беше си представяла какво ли не, но това определено надхвърли очакванията й - бяха в огромна стая за игри със стени от тъмно дърво, осветена от десетки фенери и украсена с ефирни завеси в мотив, наподобяващ нощно небе. Беше странно празна, но все още носеше духа на развълнуваните мъже, захвърлили репутацията и парите си в последен напън да си върнат останалите неща, които бяха загубили - чест, достойнство и тн. В ъгъла имаше само няколко събирача на залози, настанени до огромни купчини риу, най-вероятно заплатите им. Но не й се мислеше какви са реалните печалби, ако това бяха заплатите на най-нисшите служители на заведението. Напомняше й на това, че баща й също е оставил своя товар тук. Но това, което наистина я сащиса бе открито сложения до вратата малък червен фенер. Якуза май вече не се страхуваха от никого. Не, че се бе надявала на помощ де.
***
Новата Юми стегната в черно кимоно, със сребристо оби, вързано на позорен възел отпред и огромен кок, с много сребристи цветя по него стоеше в ъгъла на стаята, която й бяха казали, че е нейна. И на още няколко момичета. Да не би да се налагаше, да върши работата си заедно с още няколко момичета?! В отговор на ококорения й поглед и сякаш прочела мислите й, момичето най-близо до нея заговори.
- Не се притеснявай, тук не работим, не виждаш ли колко е мизерно? Нии-сан, обаче не смята, че ще ни пука толкова дали спим сами или с по още 20 като нас. И се оказва прав. Все пак половината град ни е виждал.
- Нии-сан?
- Мазния, дългокос идиот, който току що ти смени името и ти обясни, че вече си му сестра. Ярисава Кай. Сводникът на цялата страна. Та как ти е името? Моето е Ярисава Мичио. - Малолетната проститутка се ухили приветливо.
- Аз явно съм Ярисава Юми - след което успя да издържи цели 30 секунди преди да зареве с глас. Изминаха 10 секунди преди да започнат да я шибат със оризова тръстика - жули ужасно и не остават следи.
***
Юми не вярваше какво й се случва. Беше станала най-популярната и търсена проститутка в целия Ханамачи. Въпреки, че първите няколко месеца вървеше като спъната и абсолютно винаги си забравяше ветрилото, с което бавеше цялата група, веднъж като свикна доста от клиентите на сестрите й се пренасочиха към нея и тя си спечели доста врагове между тях, а дори и от съседните хазартни къщи, накрая от целия Ханамачи. В началото използваха проста и същевременно гениална схема. Като сестри на Кай се изсипваха в игралната къща, уж им било скучно и чрез самореклама печелеха клиенти, с които после се оттегляха на уединение. За да ги отличават по-лесно всяка носеше свой отличителен предмет. Например тя мъкнеше невероятно красиво ветрило с изрисувани жерави, а най-добрата й приятелка Мичио - син чадър обрисуван в златни облаци. Шамисени, дъски за го, оригами, калиграфски комплекти - какво ли не мъкнеха момичетата, за да се отличават и да са интересни. Имаше една Саки, която за по-хардкор маниаците мъкнеше две малки катани и превръзка за очи. Обаче много скоро след появяването на Юми всичко изгуби смисъл - всеки идваше да пита за Юми Сребърния Ураган. Кай много скоро и много правилно прецени, че тя имаше нужда от отделна стая и охрана. Когато разбра, кой я охранява за малко да бие шамар на Кай, защото си измисля. Бяха преместили Катсуширо изцяло на нейно разположение. От кога беше станала толкова специална?!
***
Вече не издържаше. Само той я разбираше. Мичио беше просто една дърта ку*рва, която не знаеше, че има и друг живот! Беше на 25 за бога! От 11 години правеше едно и също и никой не й казваше къде му е края... Щеше да... Щеше да... Усети се къде се намира и успокои чувствата си. За тях си имаше време и място. Огледа главната зала и се усмихна леко, така че от заобикалящите я мъже се надигнаха безброй въздишки и доста телесна топлина от сдържано напрежение. Тази пролет в нейна чест завесите бяха от син, лек плат и прозорците бяха отворени постоянно, за да се образува течение и да се получи една прелестна картина. Естествено това сериозно пречеше на заровете, но на нея й беше безразлична цялата тази пародия, а на шефовете им беше безразлично, защото благодарение на не печелеха достатъчно, че да не им пука.
***
Умираше...?! И то не само тя, ами и той? Та никой не беше посягал на ангелското й лице от години... На кого му даде сърце? Кой успя да победи любовника й? Кой успя да убие Катсуширо?
- За да изчезне една система, една системна престъпна организация, дори най-нисшите членове, дори тези, които работят срещу нея трябва също да изчезнат, за да се стигне до един чист и бял катарзис, незамърсен от слабост като милостта и недовършената работа.
- Темеееееееее! - Едва изръмжа Катсуширо и от устата му изригна струя кръв. Въпреки ужасното си състояние бе успял да подпре Юми и да остане прав. Докато на жената отсреща й нямаше нищо. И дори леко се усмихваше. В погледа й личеше щастие, спокойствие и топлота, и това би било нормално, ако ръцете й не бяха целите в кръв.
- Няма ве, бъзикам се! - изхили се Чихиро и запали една накапана с кръв цигара, през главата й мина идеята, че това може да е вкусно... - Беше ми скучно и реших да изколя малко невинни за тонус.
Юми се ококори ужасено, келеша срещу нея бръщолевеше като умопобъркан. Но беше сигурна, че това са й последните минути живот, затова без колебание пристисна устните си към полуживия си любовник.
- О, Катсу, последните ни минути - нова целувка, изсвистяване във въздуха и меко двойно тупване.
- Тц, секунди, мацка - Измърмори развеселено Чихиро, точно когато засмукалите се една друга глави паднаха на земята, а тя изтръскваше боксовете си. - Ееех, обичам романтиката!
Белокосото издирвано шиноби прибра оръжието си и се запъти към залеза с блажена усмивка.
THE END
- Боже, шефа никога не ме е пращал на по-лесна работа... - в следващия момент Чио усети леко убождане в шията и припадна.
***
Морияки Чио беше полусирак с баща комарджия и сестра бавноразвиваща се. В такъв тип семейство се бе научила да си знае мястото и да помага на сестра си и баща си - когато единия напикае кимоното си, а другия си препикае здравната книжка, като задлъжнее. Бе търсила заеми и бе крала от магазини и къщите на съседите прекалено много, затова главно криеше лицето си под голяма качулка, или просто вървеше навела глава. Не й беше лесно на малката.
***
-ЧИО!!!
Момичето отвори очи, но бързо ги затвори. Лежеше на земята, а гледката беше далеч от розова. Баща й беше овързан и пълзеше към нея по корем, сестра й бе вързана за една колона (явно се бяха опарили от склонноста й към разрушение), а един мъж и двама охранители ги гледаха със смесица на надсмешка и отвращение.
- Вдигнете ги, нямам цял ден да се занимавам с тези... - думите изрече приятен мъжки глас със склонност към педерастията. Когато я изправиха грубо успя да види на кого принадлежи. Остана смаяна. Това беше най-нежния и красив мъж (?), който беше виждала някога - целия облечен във везана коприна, с дълга кашмирена коса и драконов взор. И на всичко отгоре я беше зяпнал.
- Боже, казах, че ще й отнеме поне 50 години да плати дълговете ти, но дори тогава няма да може, защото ще е съсухрена и грозна, но така като я гледам може и да се справи и за 30 - Съществото се ухили мазно. Може би беше далечен братовчед на Орочимару.
Чио изтръпна. Явно най-сетне е дошъл денят. Денят, в който този малоумник баща й окончателно изгуби на хазарт и щяха да я вземат да му изплаща дълговете. Беше логично - той е некадърен, голямата й сестра е малоумна, следователно некадърна, следователно оставаше тя.
- Кога започвам? - изпуфтя мъчително. С което събуди весела изненадана реакция.
- Не само красива, но и умна! Вече се замислям, дали да я правя обикновена проститутка! - Изчурулика дългокосия "лорд" - По-спокойно момиче, да караме едно по едно! Първо се огледай добре! Тук ще прекараш половината от живота си! Наслади се на гледката! Защото съм убеден, че скоро ще я намразиш! От днес имаш ново име. Чио е толкова селско! Юми! И тъй като ще си в моя клон на бизнеса, ще приемеш моята фамилия. Ще бъдеш по-малката ми сестра! А сега я заведете при останалите!
Баща й хлипаше до нея и полагаше усилия да не се удави в собствените си сополи, които не можеше да обърше, заради вързаните си ръце. Но това така и не успя да привлече вниманието й. Тя тепърва се бе вторачила в помещението, в което се намираха. Беше си представяла какво ли не, но това определено надхвърли очакванията й - бяха в огромна стая за игри със стени от тъмно дърво, осветена от десетки фенери и украсена с ефирни завеси в мотив, наподобяващ нощно небе. Беше странно празна, но все още носеше духа на развълнуваните мъже, захвърлили репутацията и парите си в последен напън да си върнат останалите неща, които бяха загубили - чест, достойнство и тн. В ъгъла имаше само няколко събирача на залози, настанени до огромни купчини риу, най-вероятно заплатите им. Но не й се мислеше какви са реалните печалби, ако това бяха заплатите на най-нисшите служители на заведението. Напомняше й на това, че баща й също е оставил своя товар тук. Но това, което наистина я сащиса бе открито сложения до вратата малък червен фенер. Якуза май вече не се страхуваха от никого. Не, че се бе надявала на помощ де.
***
Новата Юми стегната в черно кимоно, със сребристо оби, вързано на позорен възел отпред и огромен кок, с много сребристи цветя по него стоеше в ъгъла на стаята, която й бяха казали, че е нейна. И на още няколко момичета. Да не би да се налагаше, да върши работата си заедно с още няколко момичета?! В отговор на ококорения й поглед и сякаш прочела мислите й, момичето най-близо до нея заговори.
- Не се притеснявай, тук не работим, не виждаш ли колко е мизерно? Нии-сан, обаче не смята, че ще ни пука толкова дали спим сами или с по още 20 като нас. И се оказва прав. Все пак половината град ни е виждал.
- Нии-сан?
- Мазния, дългокос идиот, който току що ти смени името и ти обясни, че вече си му сестра. Ярисава Кай. Сводникът на цялата страна. Та как ти е името? Моето е Ярисава Мичио. - Малолетната проститутка се ухили приветливо.
- Аз явно съм Ярисава Юми - след което успя да издържи цели 30 секунди преди да зареве с глас. Изминаха 10 секунди преди да започнат да я шибат със оризова тръстика - жули ужасно и не остават следи.
***
Юми не вярваше какво й се случва. Беше станала най-популярната и търсена проститутка в целия Ханамачи. Въпреки, че първите няколко месеца вървеше като спъната и абсолютно винаги си забравяше ветрилото, с което бавеше цялата група, веднъж като свикна доста от клиентите на сестрите й се пренасочиха към нея и тя си спечели доста врагове между тях, а дори и от съседните хазартни къщи, накрая от целия Ханамачи. В началото използваха проста и същевременно гениална схема. Като сестри на Кай се изсипваха в игралната къща, уж им било скучно и чрез самореклама печелеха клиенти, с които после се оттегляха на уединение. За да ги отличават по-лесно всяка носеше свой отличителен предмет. Например тя мъкнеше невероятно красиво ветрило с изрисувани жерави, а най-добрата й приятелка Мичио - син чадър обрисуван в златни облаци. Шамисени, дъски за го, оригами, калиграфски комплекти - какво ли не мъкнеха момичетата, за да се отличават и да са интересни. Имаше една Саки, която за по-хардкор маниаците мъкнеше две малки катани и превръзка за очи. Обаче много скоро след появяването на Юми всичко изгуби смисъл - всеки идваше да пита за Юми Сребърния Ураган. Кай много скоро и много правилно прецени, че тя имаше нужда от отделна стая и охрана. Когато разбра, кой я охранява за малко да бие шамар на Кай, защото си измисля. Бяха преместили Катсуширо изцяло на нейно разположение. От кога беше станала толкова специална?!
***
Вече не издържаше. Само той я разбираше. Мичио беше просто една дърта ку*рва, която не знаеше, че има и друг живот! Беше на 25 за бога! От 11 години правеше едно и също и никой не й казваше къде му е края... Щеше да... Щеше да... Усети се къде се намира и успокои чувствата си. За тях си имаше време и място. Огледа главната зала и се усмихна леко, така че от заобикалящите я мъже се надигнаха безброй въздишки и доста телесна топлина от сдържано напрежение. Тази пролет в нейна чест завесите бяха от син, лек плат и прозорците бяха отворени постоянно, за да се образува течение и да се получи една прелестна картина. Естествено това сериозно пречеше на заровете, но на нея й беше безразлична цялата тази пародия, а на шефовете им беше безразлично, защото благодарение на не печелеха достатъчно, че да не им пука.
***
Умираше...?! И то не само тя, ами и той? Та никой не беше посягал на ангелското й лице от години... На кого му даде сърце? Кой успя да победи любовника й? Кой успя да убие Катсуширо?
- За да изчезне една система, една системна престъпна организация, дори най-нисшите членове, дори тези, които работят срещу нея трябва също да изчезнат, за да се стигне до един чист и бял катарзис, незамърсен от слабост като милостта и недовършената работа.
- Темеееееееее! - Едва изръмжа Катсуширо и от устата му изригна струя кръв. Въпреки ужасното си състояние бе успял да подпре Юми и да остане прав. Докато на жената отсреща й нямаше нищо. И дори леко се усмихваше. В погледа й личеше щастие, спокойствие и топлота, и това би било нормално, ако ръцете й не бяха целите в кръв.
- Няма ве, бъзикам се! - изхили се Чихиро и запали една накапана с кръв цигара, през главата й мина идеята, че това може да е вкусно... - Беше ми скучно и реших да изколя малко невинни за тонус.
Юми се ококори ужасено, келеша срещу нея бръщолевеше като умопобъркан. Но беше сигурна, че това са й последните минути живот, затова без колебание пристисна устните си към полуживия си любовник.
- О, Катсу, последните ни минути - нова целувка, изсвистяване във въздуха и меко двойно тупване.
- Тц, секунди, мацка - Измърмори развеселено Чихиро, точно когато засмукалите се една друга глави паднаха на земята, а тя изтръскваше боксовете си. - Ееех, обичам романтиката!
Белокосото издирвано шиноби прибра оръжието си и се запъти към залеза с блажена усмивка.
THE END
2 коментара:
мхахахаха,"романтика". Nice
Серем ви на романтиката на вас влюбените, без извинение :D Отказвам да проявя такава слабост! Не! Не! НЕ! Имам си котка.
П.С. Пак ме домързя да си напиша мейла, 15 цифрената парола и "рошавия" код, заради един коментар.
Чихи
Публикуване на коментар