Смелост?!

Кажи ми, имал ли си някога смелостта да не си егоист? Просто да опиташ и щом не се получи да благодариш за преживяването? Да намериш себе си и да признаеш, че има какво да харесаш? Да пренебрегнеш всеки един от принципите си? Да си част от мене, както аз съм от тебе? Да летиш с моите крила? Да имаш смелост? Да ми теглиш една майна? Да ме дисектираш? Да ме признаеш? Да ме поругаеш? Да си ми приятел? Да се обичаш? Да не знаеш истината? Да си тръгнеш, преди да си дошъл? Да крещиш без мен? Да си като мен? Да ме чуеш? Да те отрека? Да те обикна? Да те освободя? Да признаеш, че си прав? Да докажеш, че не си, пред тези, които ти се кланят? Да се задоволиш? Да ми обясниш? Да се оставиш на вятъра да те събори? Да обичаш? Да си виновен? Да си невинен? Да не си бил там? Да мразиш? Да убиеш детето в себе си? Да прекосиш Вселената без да се обърнеш и да потърсиш? Да разкъсаш ритъма, въпреки инстинктите си? Да съединиш двете половини на две различни неща? Да изградиш стена? Да останеш в себе си? Да не мечтаеш? Да не твориш? Да танцуваш върху деня? Да не се оправдаваш с истината? Да не си представяш? Да не водиш първия валс? Да си различен? Да не задаваш въпроси? Да не умреш? Да не създадеш? Да не си сам? Да не молиш за прошка? Да си силен? Да изградиш пустота? Да създадеш болка? Да се слееш? Да не обичаш? Да не си? Да си? Имаш ли тази смелост?