Биографии

Завършил средното си образование през 1996... Основно еди-кога си и еди-къде си... Участник... Носител на приза... Заслужено получава наградата... Между тази и тази година работи като общ работник... 
Някой зачитал ли се е в биографиите на писателите? На своите познати? Изобщо, чели ли сте кратка биография? И забелязвали ли сте как когато хвалим някого започваме именно с нея? А има ли нещо по-фалшиво от нея? Уж трябва да ни запознае с даден човек, а единственото, което остава след нея е въпроса "А какъв ли е бил всъщност той?". Да не повярваш как човек се е превърнал в прост наниз от дати, съкращения за видове учебни заведения и имена на изпомрели патрони. И нищо, което да разкрива, че тоя човек не само е учил и работи, ами и че е дишал, потил се е, ходил е до тоалетна, правил е младежки лудории, пушил е, лъгал е, правил е секс, имал е деца, бягал е от вкъщи, не е бягал от вкъщи, може да пее, сръчен е, танцува добре валс, или предпочита суинга или танцува само дунавското по нова година? А може пък да е бил затворен човек, домошар и не е правил нито едно от изброените, като изключим дишането и хорото? Всичко това създава един прозрачен и ненужен пиедестал, като се има предвид, че всички сме хора. Когато чета за някого не ме интересуват заниманията му по калиграфия от кого са водени. Интересуват ме самите занимания. Когато погледна биографията на някои от писателите в учебниците по литература се чудя, дали всъщност уважаемите не кандидатсват за работа или за място в учебната програма. 
Но всъщност това е единствения начин за писане на биография, без навлизане в личното пространство на биографирания. Без да откраднат и дисектират най-съкровеното му. А как искам да го знам...