Инерфиюууууу

Това е едно интервю, което давах много отдавна и наскоро преоткрих. Даже аз му се смях, пък аз съм измислила големи пасажи от него. 

Истинското име на Чихиро е Никея Лилиева Петрова. Тя е на 17 години от град Стара Загора. Занимава се със всичко, което смята за интересно- театър, с който се занимава вече трета година, РПГ, от 1 година, музика, анимета, но не и учене- споделя ни с усмивка тя. За приятелите си, споделя, че са малко, но ценни. При въпроса ми, за нейното детство, тя ми отговаря, цитирам: „О... Ами бях сираче на улиците на Париж през 19 век и продавах варени чорапи и имах маймунка с латерна. Пребиха ме да ми вземат маймунката и попаднах в болница, където един луд доктор ми присади трета ръка, но после реши, че не ми отива и я махна. Разделихме се по живо - по здраво и аз направих цирк на бълхите "Льо Грьонуй", а себе си наричах Жан Баптист и се правех на момче. В моя кашон на ъгъла на улица "Пусен" си имах домашен любимец хлебарка, която обичах да наричам Клепоухчо. И така когато Клепоухчо беше много стар, аз вече бях на 7 годинки и чувствах, че вече съм достатъчно зряла и силна да обиколя света.Намерих си едно бяло наметало с качулка и тръгнах. Минах през Германия - нищо особено, минах през Унгария - бива, бива и стигнах и до България. Тук много ми хареса природата, ама братята цигани бяхва завзели територията и реших да им преча. Реших да понамина и през Африка. За съжаление трябваше да науча какво е Ку-клукс-клан по трудния начин и захвърлих наметалото си на първия ъгъл. Обаче пичовете там бяха толкова гладни, че ме подгониха с копията и аз накъде? Ми към България! Там негрите ще изядат циганите и аз ще си живея спокойно. Ама не - циганите пребиха негрите, пребиха и мене и с черните си тръгнахме подпираи се и накуцвайки. Разделихме се сърдечно (трудностите сближават хората) и потеглих нататък. В Индия за малко да ме одерат жива, задето попитах няма ли Макдоналдс там, то пък се оказа, че телешко не ядяли (кой знае защо) и се наложи да се изнеса и от там. Скитах няколко години и вече на 15 години си мислех, че мога да завладея света. Опитах, мама ме наби. А сега се установих на Ямайка и с духа на Боб Марли си правим кефа.” Никея, определено е момиче с добро чувство за хумор... За спортуването тя споменава само- надвиквателен многобой... Плановете й за бъдещето са, че ще стане голяма рок звезда и ще пише романи, над които Достоевски ще си скубе косата, а Хемингуей ще рони сълзи на срам. Към края на нашето интервю я помолих да се определи с няколко думи, а тя без да се замисля нито за миг, през лек смях ми отговори- Непукист, майтапчийка и добре прикрит гений...