Мъжете са идиоти. Не, по - зле. Нямам думи за начина, по който успяват да ме изместят като по - слаб пол и на мен ми се налага да се правя на мачо-гърл и да развивам его и достойнство с капацитет за малък командоски отряд. И не съм само аз. Миниванчето ( тя си знае коя е) ми сподели точно това - жените поемат инициативата само и само за да получат я секс, я малко чувства, я приятел. Сякаш изведнъж се оказва, че бащите си остават вкъщи да кърмят, а майките да работят и да се бият с външния свят. Ето взимам за пример собствената си майка:
Отгледала ме е сама, учила е и едновременно е работила, а в момента работи на 4 места. От баща си какво съм получила? Дъвка. Хммм, колко полезно. Но както и да е той е дебил, не мога да го имам за пример или за шаблон за каквото и да е било. Без да се осъзнават, момчетата се изнежват, еманципират по свой си начин и така позволяват на патриархата да изчезне и да настъпи матриархат. Е аз не искам това да се случва. Защото мъжете са много по - мъжествени от жените (изненадани сте нали). Защото всяка жена колкото и да е силна, понякога има нужда да се опре на мъж, а те в момента ни отнемат тази възможност. Чувствам се лично засегната и знаете ли защо? Защото ми омръзна да правя първи крачки към пропастта на самотата! Колкото и глупаво да звучи имам нужда от мъж на място, който да ме хване здраво за ръката и да ме води без да ме пита накъде. Защото той ще знае, че трябва да се отдалечим от въпросната самотна пропаст. Защото е мъж на място. Омръзна ми да съм силна и все пак няма да позволя да ми покажат слабостите. Защото силния мъж знае как става това, защото той ще ме намери, защото той ще ме вземе. Наскоро бях в един нощен бар и някакъв непознат ме хвана за ръка и ме придърпа към себе си и започна да ми обяснява, че трябва да се отпусна и, че трябва да съм с него. Уплаших се, извиках охрана. Каква идиотка - като изключим факта, че беше пиян, женен и с две деца ( според собствените му думи) това е мъжът, който си представям. Не ме пита дали искам да съм с него, или пък дали ми се танцува. Просто ме хвана и ме отведе. Това ме накара да се чувствам повече жена от всякога - слаба, беззащитна, зависима, жена - неща, които мразя, заради съществуванието им в мен, но без които не мога. Омръзна ми да съм мъж.
2 коментара:
Мда, пиша ти коментар, не ме гледай така! И аз съм изненадана xD Не за друго, ами вчера точно бях навън с една приятелка иии тя изведнъж, най-неочаквано изръси "А ти как си представяш идеалният мъж?" И, ОМГ, думите "Мил, внимателен и нежен" не докоснаха даже повърхността на съзнанието ми xD По-голямата част от това, което си писала си е чиста истина, къде по дяволите са мъжете?! И на мен ми писна да съм инициативна и нахална, докато другият пол се ослушва и оглежда и си въобразява, че да зяпаш някого втренчено в стая пълна с хора е напълно достатъчен намек за това, ч е го харесваш. В заключение, нямам търпение най-сетне науката да напредне достатъчно, че да позволи оперативното присаждане на гръбнаци...
Амин, сестро! Амин! Знаех си, че ще ме разбереш! xD
Публикуване на коментар