Нежност. Стели се по вътрешността на затворените й клепачи. Откри колко е трудно да мечтаеш, но не може да спре. Сънуваше от известно време. Носеше се в пространството обвита в кадифен полу-мрак. Той и казва, че я обича, че никога няма да я пусне при пълния мрак. Държи я здраво, но и внимателно. Обещава й да спре светлината. А дори не е нужно. Тя самата се бе вкопчила в него до болка. Преди беше самотна, а сега се е сгушила в себе си и в него. Тъмнокосият тъмноок полумрак си играе с душата й, но тя е готова за това. Не иска да се връща при светлината, където всичко е ясно и грозно. Там и тя е истинска. А полумрака го нямаше. Всъщност е там, но постоянно се крие свенливо зад нея. И той не си падаше по светлината. Тук сънищата са реалност, а реалността е измислица. Всъщност тя няма да се събуди. Отвори ли очи и умира. В самозалъгването си, недеждитте си и идеализирания си свят тя оцелява с много късмет, камо ли ако се сблъска с реализма. Толкова е изкусна в илюзиите си, че дори тези, които я познават я смятат за прекрасна. Прегърнала сама себе си върви пътя от векове без да се оплаква, без да се интересува кога ще спре, без да знае нищо. Затваря очи, за да се събуди и умира в нашия свят, за да се роди в своя. За нея любовта е поредната измислица и я подминава небрежно - нали може да си я измисли. Раздава я без да се замисли и не си дава сметка, че и обичта има свои граници, и ни е дадена в определено количество. Усмихва се на всички, а усмивките са ни с бройка. Радва другите без да може да може сама да се зарадва. Малко й е нужно, но пак не е преценила количествата. Сърцето й е сапунен мехур - празен, а някой влезе ли ще го спука. Мечтае мъртвата мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар