Колко се изисква за да си различен? Ами нищо - всичко е универсално. Уникален запис на дребен китаец ридаещ мантри, по пет долара парчето, купувате един - получавате пет кашона. Уникално мислене, ама все ще се намери някой съмишленик. Уникален стил, ама сещай се, че като всичко друго и това е излязло на конвейр. Дори да си стигнал до нова идея, която смяташ за неповторима - жестоко се бъркаш, защото милиони хора се обливат със същата информация като теб, формират си същите виждания, разбирания, вкусове и то нали, защото голямото благо на информацията е достъпно за всички. Този свят е като голяма клетка с бели мишки - от нас само се очаква да попиваме добре, а комбинациите сами си идват. За всички живи 6 милиарда как е възможно някой да се сметне за уникален? Е късмета е друго нещо - защотото само, ако някой ти обърне внимание, тогава ставаш различен и интересен. Иначе такива като теб - бол. Стремежа на човек да не прилича на себеподобните си е нормален - ако има нещо неповторимо, което другите да искат (следователно го нямат), той получава власт над тях, може да им иска услуги, без да се налага да ги връща, накратко да им бъде лидер. Но виж ти, ако има двама добре развити индивида, всеки с по нещичко в себе си, едният трябва да бъде стъпкан, омерзен, оприличен на тълпата, накаран да си мисли, че е от нея. Но в целия свят има безброй такива малко общностти, и където един е лидер, другаде е мижитурка. И пак, когато неповторимите се съберат, си стават доста обикновени и скучни. И единствения начин да си наистина, първия по рода си е да си свободен, защото в цялата човешка история, а и отпреди това, людете мирно пъплещи по земята са били зависими и контрулируеми. Човек дори в собственото си съзнание се има за подобен на другите, защото това го успокоява и му дава надежда, че няма да е сам. Всички сме един голям Das Man. А ако си мислиш, че си различен, си като всички други. Отвратена съм от теб, а следователно и от себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар