За плановете и пътуването

Не съм убедена, че обичам да пътувам, но е далеч по - добре от колкото да си стоя вкъщи да вися на компютъра. Лятото върви горе-долу според плановете ми - няма нищо сигурно и не се застоявам повече от седмица на едно място. В петък се прибирах от поредното си пътуване с влак. Започнах да установявам, че въпреки, че ме е страх да пътувам чрез БДЖ, така ми е най - приятно и живописно да пътувам. Съвсем реално и далеч - по възможно е запознаството с много нови и различни хора, намирането на собствен тип персонажи из купетата, от колкото, ако се набуташ като копърка в някой автобус, наподобяващ нарязан хляб и хората наредени като филии се гледат с леко неудобство, защото вече 2 часа се настъпват. Отплеснах се. Въпросната пред уикендна вечер на моето завръщане пътувах с влак. Въпреки, че краката много ме боляха към средата на пътуването се изправих на прозореца (омръзна ми да чета) и се загледах в хоризонта. Беше неописуемо красиво. Или поне аз не мога да го опиша. Слънцето тъкмо залязваше и се бе скрило зад облаци в далечината. Лъчите бяха ясно различими, а между тях имаше черни струи. Сякаш второ черно слънце се криеше зад нашето. Снимката, която направих в движение (заради това е леко дефокусирана) е над писаното. Успокоението ми от прекрасната гледка ме доведе към мисли за настоящето. Какво искам да направя сега, какво мога да кажа сега. Прилагам кротките изводи на едно рогато тревопасно като мен:
- След всичката България, която обиколих установих, че приятелите нямат гражданство и националност, че дори за първи път да виждаш някой, ако си настроен достатъчно добре и се познавате по някакъв друг начин, няма значение - всички сме еднакви лице в лице.
- Друго нещо, което забелязах бе, че когато преминавах през моя град пътувайки от едно място за друго, изпитах такава любов към него и всеки един негов недостатък, че чак се притесних за психическото си здраве. Най - голяма любов изпитах към една счупена табела на стълб. Не знам защо, но се разтопих пред нея. На прибиране, се хилех щастливо на мръсните гадни блокове.
- ЩЕ довърша нещо в този блог, за което не бях сигурна, дали изобщо ще публикувам, не знаех какво съм започнала и смятам, че повечето от тези, които четат тук няма да го оценят, но го смятам за някакво начало. Пиша го от няколко месеца с постоянни преработки на 10те му реда (за сега).
- За съжаление хипарствам, чрез неизчерпаемата си любов и разбиране, които проявявам напоследък. Нещо ми става. Очаквам да ми мине.
Пийте си витаминките, цункайте мечетата. Ръждясвайте на спокойствие - аз няма да се застоя дълго дори в съзнанието ви. Вкъщи, В Гъза.