Вероятно си чувал колко е страшно да бъдеш сам. Всъщност невъзможно е да не знаеш, а и сигурно си усещал тази константа. Когато си сам се чувстваш самотен. Когато си самотен започваш да се самообвиняваш, самосъжаляваш и самозалъгваш. Защото си сам. Сам можеш да бъдеш и сред своите приятели. Сам се чувстваш когато си в момент, в който цялата ти вяра, оптимизмът и всичката ти надежда са отишли на кино. Те са отишли там, защото им е омръзнало от теб и твоето мрънкане. Загледан в огледалото се чудиш как така се е случило по дяволите да съществуваш. Отговорът е многообразен. Ако си желано дете означава, че майка ти се е научила да смята. Ако си в множеството на родените неочквано между ордьовъра и г
лавното ястие е сигурен знак, че майка ти е била прекалено млада, за да се научи да брои. А може би просто е била самотна. Хората са сами, защото са егоисти. Всеки се затваря в своята оранжерия направена от кал и криви стъкла и през тях вижда света около себе си невярно и изкривено. Защото никой не е сам колкото мен и затова аз съм центъра на собствените си мисли, за да "открия" колко съм нещастна и онеправдана. Но чувате ли този глас? Той казва:
- Не си сама - просто отвори вратата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар