Вали. Винаги вали.

Вали. Винаги вали.
- Пак вали - изсумтя тя. Зелените й очи пробягаха из стаята й и намериха същия мрачен хаос като отпреди две секунди. Това не й пречеше особено, за това се облече набързо и излезе. Все някой трябваше да ходи на това проклето училище. Не й се говореше с никой (не че имаше с кого) и не й се правеше нищо (не че имаше какво). Бяха последните дни преди лятната ваканция, но това не я радваше. Всъщност нищо не я радваше - носеше се насам, натам като балон с въздух под налягане. Всичко й беше писнало до безбожие.

Лято. Горещо както винаги.
- Доста е горещо, нали? - тя се стресна от този глас и се завъртя на пейката да види кой говори и дали изобщо е на нея. На нея беше. Едно момче, приблизително на нейната възраст стоеше зад нея и я гледаше със зле прикрит интерес.
- В този град няма шоу на изродите и аз не участвам в него повярвай ми - Каза раздразнено тя. Мразеше да прекъсват следобедното й Седене на Пейка. Обаче момчето я погледна недоумяващо и седна до нея. Тя изтръпна.
- Защо трябва да участваш в шоу на изродите? - очите му бяха искрени и въпреки това тя продължи да го гледа недоверчиво. За каква я имаше този...?
- Не ми се праави на отнесен, ами ми кажи какво искаш! - изръмжа тя, а той просто отговори:
- Исках да видя очите ти отблизо - тя тепърва осъзна, че той почти не мигаше вторачен в погледа й.

Година по - късно.
Тя го гледаше с умиление как се задава отдалеч. Бе се влюбила в осанката му, в косата му, в погледа му, във всичко. Чак когато бе съвсем близо до нея видя, че не е сам. До него стоеше човек, който се бе вторачил в очите й с жив интерес. Още преди да бъде представен запита:
- Доста е горещо нали? - Сега като се загледа тя видя, че Александър имаше същите очи като брат си и това не бе единственото общо между тях. Тя го хвана за ръката, сякаш в транс и каза:
- Тръгваме ли? - Алекс изненадано я изгледа и после погледна виновно брат си, който се смееше, но всъщност отвътре не му беше смешно.
- Ал сега излиза от затвора, казах ти отдавна нали помниш. Би ли ми помогнала да го настаня някъде? - сякаш сам се страхуваше от отговора произнесе той.
- Вкъщи има свободна стая... Но нашите никога не биха го пуснали - без да забелязва тя все още го държеше за ръката. - Можем да потърсим нещо наоколко. - Същия ден вечерта Александър пренощува в стара барака на края на града, а тя не можа да спи. "Очите му... Косата му... Усмивката му... На кого?".

Година по - късно.
Александър си направи расти. И преди имал, но му ги отрязали. Тя без да знае защо (каква изненада) беше във възторг. Вече работеше в малък магазин за мобилни телефони и носеше костюм. Комбинацията от косата и облеклото му винаги я караше да се смее. Брат му бе заминал войник. Алекс я заведе на панаир извън града с малкия автомобил, който си бе позволил. Качиха се на виенското колело и решиха, че им стигат атракциите. Тя го наричаше най - добър приятел. Наричаше го. Докато обикаляха сергиите и се смееха на дивотиите, които продаваха търговците спряха и се загледаха в мигащото чудо около тях.
- Обичам панаирите - толкова са весели и забавни, а с теб са истински празник - смееше се той. Тя го погледна сериозно и каза най - истинското нещо в живота си:
- Обичам те! - Той я погледна уплашено и я задърпа към колата. По пътя не каза нищо, а тя с извъртяна глава плачеше.
- Довиждане, той ми е брат! - тя се прибра в стаята си и седмица не излезе.

Преди един месец.
Александър я бе помолил да отиде с него да си търси апартамент. Тя не можа да откаже. Вече бяха заедно толкова време... Брат му бе починал по време на скок с парашут. Не говореха за това. Тя обичаше всяка клетка и всяка глътка въздух на Александър. А той тайно не можеше да живее без нея откакто я срещна за първи път. Красиво. Прекалено. Същата вечер я помоли да се омъжи за него. Крадецът си остана крадец.

Днес.
Тя гледа празно пред себе си. Хили се като малоумна, а сълзите й карат лицето й да лъщи. Вали. Винаги вали. Вчера Александър е бил застрелян от крадци. Тя все още не вярва и го чака да й се обади. Снощи щеше да му каже, че стават трима. Той не се прибра.

Утре.
Тя ще пометне и ще заживее същия си живот преди да стане горещо.