Душевна есен

Здравей. Чаках те цели...
Виждам че си уморена.
Носиш сънливостта на хиляди недели.
Защо си толкова студена?

Ти - вечната несподелена любов,
Ти - моя единствен съдник,
Сполиташ всеки без да е готов,
За да му бъдеш в смъртта спътник.

Казваш тихо: "Време е",
За да се направим на глухи.
Всъщност много добре те чуваме,
Но искаме от водата да излезем сухи.

А ти скъпа моя Есен
Не се бориш с тъгата.
Светът е толкова чудесен,
Щом подчинен е на самотата.