Сбирщайн

Омръзна ми хората да ме познават, да знаят кое ме разсмива и как да ме наранят. Омръзна ми да ме гледат в очите, само и само да намерят някаква пробойна, а после да ми казват, че им изпращам вълни. Омръзна ми да съм слабото звено, онова което всички гледат обвинително, и което го боли за всичко. Омръзна ми да съм силната, която всички си мислят, че няма нужда от прегръдка или подкрепа. Омръзна ми да викам за помощ и ми омръзна да се справям сама. Може би само си въобразявам, че съм пораснала, но пък не съм недоволна от себе си, а по - важно май няма. Колкото и просто да съм устроена, не ми пука какво точно мислиш ти, защото живея за себе си, а не за теб. Нямам достатъчно време, че да се отдам на самосъжаления като теб. Смешно е смъртта да ме плаши на 17 годишна възраст, но не теб те гони мисълта какво ще се случи, ако ей сега те блъсне кола докато вървиш по улицата към учлище. Луда? Не, не съм, ама те лудите не си и признават... Върти ми се една народна песен... Колкото и да ми е балнално признавам, че преди около месец я чух на сцената на старозагорски драматичен театър в представлението "Бяс". Там малката Божия пее както й е дадено от природата. Откривам, че съм атеист. Колкото повече ми говорят за Бог, толкова повече го отричам. Да му се молим... Да го почитаме... Сторили сме много грехове... Това ли е новата мода? Не отричам висшата сила, но отричам тъпата църква и измислените й езически обичаи. Всъщност срещу какво лая? Всички позьори и прехласнати по себе си пубери ми омръзнаха. Опитваш се да им помогнеш, а накрая ти обясняват, че си по - голям келеш и от тях. Признавам, трябва да има и такива хора, но някак ми се искаше това да не си ти, мое малко братче. Мразя когато пиша толкова не свързано, но и такива постове са нужни. Май в моите очи всичко е нужно. Страх ме е най - много от момента, в който ще ми се наложи да спра да мечтая, а той все повече наближава. Все някога ще трябва да се пиша възрастна... Или не? Искам удобен и охолен живот, но не мога да си позволя скучен. Бих оставила всички пари на света, за да не съжалявам после. Ако имам време. Просто искам да си остана дете.