[Kim Ki Duk on his film 'Moebius'] We are not free from physical desire for our entire life. And because of it, we either self-torture, maltreat or become maltreated. And in the middle of all this lies our genitals. The question 'what is a genital? is the initiating point of this film. The film is personal to me in a way. For instance, in the film the character experiences orgasm by rubbing a rough stone against his skin. During my military service I had severe athlete's foot, and had rubbed the skin with a stone until it bled. It was painful, but at the same time Infelt a strange pleasure from it and, just like in the film, I felt an awful pain after it. I realized that our entire body is a sexual organ...I consider 'Moebius' as a penis journey.

Това ме накара да се замисля над азиатските перверзии, с които са известни през последните петдесетина години (нямам информация за по-назад). Както и за вица:

Китаеца не спи с жена си, ама ако види октопод да я изнасилва, ще си бие една чекия.

Това неистово желание за откриване и изпъкване на сексуалността най-често се обяснява с културата им - чувството за чест, дълг и приличие започва да ги напуска едва напоследък и те преживяват сексуален бум, но понеже е нещо ново за тях те не успяват да се справят. А на мен ми се струва тъкмо обратното. Нищо не се е променило. Цялата идея за достойнство и сила, да носиш бремето си сам, да не натоварваш другите, превръща човека в затворена система на тъга и угризения за тъгата. Така те се превръщат в едни самотни фигури, които искат и търсят освобождение от мъките си и самотата, но сами се възпират. Мълчанието и неизговарянето на вътрешния свят ги превръща в масови самоубийци.

Логично е цялото това себеподтискане да избие във възможно най-ярките прояви на сексуалност, които може да достави едно технологично напреднало общество. Защо сега, не е особено труден въпрос. 60те години в световен мащаб са годините на сексуалната революция, но докато за нас тя отдавна е приключила, те все още я смилат.

Това, което ми е най-интересно в цялата работа обаче е съпоставката с европейския Ренесанс. По негово време също цари повсеместен разврат ("Декамерон" поне са чели всички), но също така и културна, научна и социална революция. Всъщност положението е било толкова страшно, че последвалите няколко века на целомъдрие, реално са отпор на жените, които са излизали на вечерни събирания по долни дрехи и са се заливали с вода, за да може платът да очертава тялото им. И бааам, кралица Виктория се появява, всички се обличат и цъкат с език. А 20ти век си мисли, че то така си е било винаги.

Естествено азиатците не са подбрали от това, заради бавната комуникация по онова време. Но сега им е дошъл реда. И едновременно с лолитките, опитващи се да изглеждат като деца, порното с хлебарки и мангата, при тях се случва икономически и технически бум. Да не говорим какви филми правят. Сексуалната енергия е творческа, а те имат насъбрана в огромни количества. Страх да те хване от това, че евентуално Северна Корея може да се включи и да ни смае още повече.