Приличаше на Сиксто Родригез
на младини.
Висок, тъмен, индиански,
с кожено яке, черни ботуши,
дънки и дълга коса, висок,
разкопчан въпреки кучия студ,
със спокоен и мрачен поглед,
какъвто имат добрите хора.
Мислех си, че това е пълна глупост -
случва се само в песните,
но ми се прииска да сляза
няколко спирки по-рано.
Оставих го да си тръгне,
едва ли щеше нещо да се случи.
Ще ми се да беше останал.
Може би това е поезията -
все в някой момент разбираш
"какво е имал предвид авторът".