Хората вярват... Дори да няма в какво пак вярват. Вярват в фалшиви неща, вярват в измислици, вярват в злини, вярват в загубени каузи, вярват в хора, които дори не познават. Вярват в толкова много неща, само и само за да вярват. Вярата крепи човека, умира последна - дрън, дрън.... Последен умира човека от обезверяване. Човешката глупост е безкрайна, само защото вярата е включена в нея. Защо ни е да вярваме? Ако вярваме, че няма да умрем, дали ще има полза? Имам в предвид, ако наистина вярваме? Едва ли. Един познат много отдавна ми беше казал:
- Птиците летят, защото вярват, че могат.
И тогава бях малка - повярвах, че мога да летя, но само си цепнах колената и заплаках... Вярвах в едно приятелство, а приятеля ми не. Вярвах, че струвам нещо, че съм специална, но видях наистина специални хора. Вярвах в любовта, а сега дори не мога да дам пример за нея. Вярвах в хората до мен, а те вярваха в себе си. Вече вярвам само в приказки - само те досега не са ме лъгали или обиждали. Любовта е сляпа, но Вярата освен това е куца, саката, глухоняма и полумъртва. Нe говоря много свързано, но и без това няма нищо логично на този свят...
Правим от хората покрай нас красиви картини с измислено съдържание и сюжет и очакваме от тях чудеса. Накрая се оказва, че те са същите като нас и пиедестала, на който сме ги издигнали доста се клати като се замислиш. Когато изгубиш скъп човек си припомняш само хубавите ви моменти заедно, а лошите се губят във вечността. В крайна сметка като умрем всички ставаме хубави хора...
- Птиците летят, защото вярват, че могат.
И тогава бях малка - повярвах, че мога да летя, но само си цепнах колената и заплаках... Вярвах в едно приятелство, а приятеля ми не. Вярвах, че струвам нещо, че съм специална, но видях наистина специални хора. Вярвах в любовта, а сега дори не мога да дам пример за нея. Вярвах в хората до мен, а те вярваха в себе си. Вече вярвам само в приказки - само те досега не са ме лъгали или обиждали. Любовта е сляпа, но Вярата освен това е куца, саката, глухоняма и полумъртва. Нe говоря много свързано, но и без това няма нищо логично на този свят...
Правим от хората покрай нас красиви картини с измислено съдържание и сюжет и очакваме от тях чудеса. Накрая се оказва, че те са същите като нас и пиедестала, на който сме ги издигнали доста се клати като се замислиш. Когато изгубиш скъп човек си припомняш само хубавите ви моменти заедно, а лошите се губят във вечността. В крайна сметка като умрем всички ставаме хубави хора...
2 коментара:
Много хубава статия Ники, наистина! Съгласна съм с това което каза, но една малка забележка - можеш да вярваш и в мен, а не само в приказките, защото дори и те понякога изопачават нещата в опит да ги направят по-добри и по този начин те откъсват от реалността, която е груба и жестока, но истинска...
Не казвам, че аз ще съм по-добра и че никога няма да те нараня, защото това би било лъжа. Незнам какво ще стане, но ще се опитам да ти бъда опора!
Както се казва "Живота е кучка", но дори и такъв понякога ни носи наслада, било то от някой съвсем малък жест или няколко думи казани от приятел или любим човек...
А и още нещо, аз вярвам в теб ^^
Да речем, че щом ме чувстваш близък... значи сме сродни души. От там идва и другото... ние вярваме един в друг (: . Важното е да повярваш в себе си...
Ще ми е изключително приятно ако си поговорим някой ден :)
Публикуване на коментар