събота, 31 май 2014 г.

За "Ние сме боклуците от Източна Европа"

Гледах спектакъла преди няколко дни. Още ми държи влага. Избягвам да показвам сантимент, но хората от "Реплика" ми извадиха душата с памук. Струва ми се адски адекватен похватът на представяне. Защото тези истории не са нещо, което да бъде разказано иззад четвъртата стена. Те не трябва просто да се хвърлят по зрителя, а да потърсят и неговата реакция - както се и случва по време на представлението. За пръв път сякаш ми се случва, да искам да стана и да бъда част от това, което гледам, да бъда един от тези разказвачи-събеседници. Да разкажа моята история за боклуци. Да споделя и аз нещото, което касае всички ни, което ни заобикаля и с което сме свикнали. Да кажа, че не е нормално ежедневието ни да е боклук. И виждам в Театър "Реплика" вдъхновение - наистина ми се иска да работя с тях. Остава само да измисля как бих могла да съм им полезна, какво да им предложа, с какво да ги запаля. Чудесни са.

Няма коментари: