обичам това място
където винаги има
поне един мъж
с чеширска усмивка
да се влюбя в нея
и където дори мъглата
снежинките
и калта ухаят
на липа
а нощем
полуголите феи
не признават студ
естетика
и морал
и правят щастливи
високомерните душички
обикалящи наоколо
или насядали по пътя
чакащи Рачко да събере
последните стотинки
с които не може да се купи
бира
обичам мястото
по не знайна причина
и се връщам
всяка пролет
всяко лято
всяка зима
за да нагледам котката
да пия бира
и да мечтая за театър
докато отлагам
наложителното