Чантата

Стар градски автобус, последен курс. Единствения пътник е една дърта чанта. Буквално. От друсането кожената торба, в която най-вероятно имаше дори кокали, едва се задържаше върху седалката, на която пътуваше неприятно дълго време за другите чанти през деня. И по-предния ден. Всъщност тя пътуваше на последната седалка на линия 76 от толкова много време, че почти беше станала градска легенда. В началото когато беше просто млада и красива велурена чанта всички просто бъркаха в нея и взимаха и поставяха всякакви неща. Някои вярваха, че ако оставят малко пари в нея, сутрин преди работа, ще имат ползотворен ден. Други вярваха, че чантата се грижи за оцеляването им като майка, като бог, ако щете. А чантата беше много широко скроена с леки физически белези на зен будизъм. Така де. Тогава все още имаше цип и дръжки. Не че ги ползваше, но си бяха там. А сега едва се задържаше цяла, камо ли далеч от пода. Някой я беше кръстил Джуд и бе написал името ѝ върху нея. После я кръстиха Мръсната Даяна. После стана американската жена - заради формата си на разплут апендикс. После стана "Какво по-дяволите е това мъртво куче?!"
Въпреки, че беше само предмет тя си имаше аура и тази вечер тази аура беше много уморена и миризлива. Дори копчетата ѝ бяха клюмнали. Тогава се случи нещо необикновено. Шофьорът наби спирачки и чантата се стовари на пода с лек жвакащ пльок. Явно това беше краят ѝ. Не че преди не беше падала, но когато чанта падне с отвора надолу и все пак можеш да видиш пода през нея, значи ѝ е дошло времето. Само че и това нямаше кой да забележи. В следващите няколко дни хората минаваха през нея и тя се вгради в пода, като стара дъвка.