***

Ще си пусна брада.
Нищо, че съм жена.
Добре де, поне мустаци дълги ще пусна.
Да не узнае никой кога се усмихвам.
И този никой да си трае...
Пък може само бакенбарди да си пусна - да ми стиснат лицето.
Е добре, няма да си скубя веждите, да затъмнят всичко като кепенци.
И това няма да стане, ще си пусна косата, че ми е студено на врата.
А, и на тебе няма да ти пусна.

***

нарисувай ме, шаржирай ме,
шанташирай ме, фаршировай ме,
нарисувай очите ми, ама без да ги гледаш,
нарисувай задника ми,
след като хубаво го огледаш,
рисувай, пък аз ще ти пея,
само първо да те нарисувам.

***

пътува ми се
и ми се пие.
момент, че ми се дописа
(прас, светна подравнения лист
на LCD пишеща машина)

пътува ми се
и ми се пие.
двойно искам да избягам
от неща, които искам
писалката, тефтера, слънцето, тревата,
тревата, небето, бирата, виното,
вината, черното, сивото, цигарите
и натрапчивите мисли,
които опушват мозъка ми до там.
че става като топено сирене,
или филе, а някога беше мускул.

пътува ми се
и ми се пие,
не защото имам нужда,
а просто е толкова хубаво -
никога не пия вкъщи, защото почна ли
спиране има чак когато забравя, че забравям
и започна да пия, че ми се е допило
и ми стане едно жарко
точно както когато...
или беше обратното?

пътува ми се
и ми се пие -
сега си смуча устните
въртя се на едно място
гледам да не гледам
и си държа душичката на повод
щот тъй е правилно

пътува ми се
и ми се пие
нали съм си артист
влече ме
влачи ме
и така докато не ми мине
поредната история
за много "Дали?" и нито един Салвадор

пътува ми се
и ми се пие
и майната ми,
ако продължа така.

Защо е толкова тъжно да счупиш чаша?

Хрумки

Отварям нов жанр в блога: прехвърчащи мисли, за които е безсмислено да се пише надълго и нашироко. Например:

Върбата всеки ден бе засипвана от лъчите на слънцето. Това я уморяваше. Знаеше, че не може без неговата живителна сила, но това не я спираше да е постоянно протегната към реката. Много риба имаше в нея, но предимно шарани. А слънчогледът толкова предано следеше как смисълът му обикаля небето, че дори не се сещаше да завиди на върбата. Много е глупав.

Няма нищо по-хубаво от това да заспиш с гръб към гърба, а да отвориш очи срещу спяща усмивка.

В несъгласие с Дъглас Адамс обявявам чаршафа за най-полезна вещ във Вселената.

Той я познаваше библейски. Тя него - житейски.

И такива глупости. Предстоят още.