Отварям нов жанр в блога: прехвърчащи мисли, за които е безсмислено да се пише надълго и нашироко. Например:
Върбата всеки ден бе засипвана от лъчите на слънцето. Това я уморяваше. Знаеше, че не може без неговата живителна сила, но това не я спираше да е постоянно протегната към реката. Много риба имаше в нея, но предимно шарани. А слънчогледът толкова предано следеше как смисълът му обикаля небето, че дори не се сещаше да завиди на върбата. Много е глупав.
Няма нищо по-хубаво от това да заспиш с гръб към гърба, а да отвориш очи срещу спяща усмивка.
В несъгласие с Дъглас Адамс обявявам чаршафа за най-полезна вещ във Вселената.
Той я познаваше библейски. Тя него - житейски.
И такива глупости. Предстоят още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар