Ех, колко ли е хубаво да живееш близо до морето. Не, по - добре в гората където е тихо, спокойно и уединено. Да имаш голяма къща с много стаи, които да са декорираш и всяка една да е различна. Една в топли, африкански цветове, друга подредена толкова изкусно, че като влезеш в нея сякаш попадаш в океан. Третата е бяла и просторна, а четвъртата напомня на стая във Версай. Сядаш в топлия уютен хол, четеш книга или слушаш музика, наблюдавайки падащия коледен сняг. Роднините ти и близките ти са още по по леглата, освен майка ти, която е окупирала огромната кухня, за да направи празничната вечеря.Чудиш се дали подаръците ти ще се харесат на хората, за които са предназначени, а ако не - биха ли го показали. Удобният фотьойл те приспива, а след няколко часа всички те събуждат с "Весела Коледа!". Мислиш си колко е хубаво, че всички, на които държиш са заедно. По средата на перфектната вечеря, дядо ти те моли да слезеш до фамилната изба, за да донесеш още вино. Естевсвено всички бъчви са пълни най - качествената течност на километри. След това всички се събирате около елхата за по чаша горещ шоколад. Време е за сън. Лягаш си да спиш в мекото легло.
Чуваш някакво звънене. Осъзнаваш, че това е будилника. Отваряш очи и се чудиш защо ти е толкова хубаво. Заспала си на твърдия диван. Отново. Изведнъж си спомняш, че снощи се унесе потънала в мечти. Ставаш и оглеждаш мизерното си едностайно апартаментче и се чудиш кой ден е днес. Според календара е Коледа. Сещаш се, че днес ще си останеш вкъщи за първи път от месеци насам, но ще си сама, защото роднините ти нямат пари за билет и не могат да дойдат при теб. Ти също не можеш да идеш, защото утре си пак на работа. Пиеш едно кафе, обличаш се и излизаш навън, за да напазаруваш. Асансьор пак няма и докато слизаш през всичките девет етажа си мислиш колко картички ще купиш и как ще ти излезе по - евтино. Когато се прибираш, асансьорът все още не работи, но ти се утешаваш с това, че хвана коледното намаление в минимаркета и взе храна за цяла седмица напред с парите за четири дни. Вече си си вкъщи и се заемаш с разпределяне на покупките в хладилника. После сядаш на дървения стол и пускаш телевизора. Дават филм за едно щастливо семейство, което се подготвя за Коледа. Действието се развива в една голяма къща в гората. Всяка стая е декорирана различно. Една напомня за Африка, друга за океан... Мислиш си, че това може да го измисли само някой болен мозък, защото това е невъзможно. Ставаш и се запътваш към частта на апартамента, която условно наричаш "кухня". Пъхаш в микровълновата псевдо-коледната си вечеря и се чудиш как ли е майка ти сега. След като изядеш претоплените готови картофени кюфтета решаваш да си лягаш, защото утре пак трябва да си на работа навреме. Лягаш си и започваш да си мечтаеш:
"Ех колко ли е хубаво..."
