Паля свещ.
Разтапя се.
Восъка е горещ.
Изливам го на ръката си.
"Спиш ли?"
Разбира се...
"Мислиш ли...?"
Унасям се...
Ухаят на кокос.
Да - свещите.
Скрит коз.
Да - очите.
Восъка, восъка...
Тече по ръката ми.
Плисъка, плисъка...
На кръвта ми.
Восъчни вени.
Застинали на кожата.
Разпукани, засмени-
протегнати към теб.
2 коментара:
Ммм както и може да се очаква от теб, това е поредното ти прекрасно творение.Продължавай в същия дух. ^^
Благодаря^^
Публикуване на коментар