гнус ме е от себе си
от това
как ви презирам
и как се боря с егото ви
и за целта
надувам своето
а когато
егото ми
ми ебе майката
всички са твърде уморени
за да ме спрат
за малко
и да ме обичат
сякаш не са задължени

лакомия

искам да разваля хубавото
като искам още
като искам
да разваля
всичко
искам
още

скоро ще стане
половин живот
от както те обичам
от както пишем стихове
но само аз на теб
какъв си ми диего
а аз почти съм фрида
и мен
противно на практичното
ме обичат и обожават
и съм умна
и мога
не колкото нея
но като нея
обичам всички
и без да искам те боготворя
и ти ме обожаваш
обожаваш всички
всички се обичаме
но ти мъчиш само мен
аз знам, че ще остареем
но трябва да те дочакам
ако реша да не го правя
наистина ще съм фрида
но ти никак няма да си диего
ти никак няма да си ме обичал
достатъчно
макар и едновременно

оставих те да се върнеш

не искам нищо друго
освен в леглото
да си разменяме чорапите под завивките
да пием вода
да си четем поезия
да слушаме музика
да гледаме фотографии
да се чудим как минават сутрини
и вечери
и болки
и никога да не си говорим
освен ако не е наистина интересно
и никога отново да не ми казваш че ме обичаш
и никога отново да не те оставям да го казваш
и да те прибирам
а след половин час да се прибирам
искам само заедно да наблюдаваме
и да се възхищаваме на живота
докато създаваме свой таен
и косите ни да стигнат до банята
от време на време и ние
и когато единия си тръгне
другият вече да е забравил

да можех да спра да мисля
за малко поне
може би ако потанцувам
с камъни на главата
ще стане
или ако попея под вода
или ако помисля
ама за друго
или ако някой отвори вратата
и ме дръпне
и ме води
поне година
докато реша
дали да тръгна
или да остана
или да спра да мисля
ама то и да не мисля
пак ще е така