На добрите думи, в правилния ред

Някой вече е казал най-хубавите думи.
Аз мога да ти дам своите, по-прости,
не до там премислени.
Някой вече ти е казал най-хубавите думи.
От мен - нещо като словесен пост,
за да се пречистя мислено.
Някой скоро ще каже най-хубавите думи.
Моите адресирам до себе си,
събирам си всичко написано.
Някой сега пише най-хубавите думи.
А при мен се получава някак...
По-скоро безсмислено.

Приличаше на Сиксто Родригез
на младини.
Висок, тъмен, индиански,
с кожено яке, черни ботуши,
дънки и дълга коса, висок,
разкопчан въпреки кучия студ,
със спокоен и мрачен поглед,
какъвто имат добрите хора.
Мислех си, че това е пълна глупост -
случва се само в песните,
но ми се прииска да сляза
няколко спирки по-рано.
Оставих го да си тръгне,
едва ли щеше нещо да се случи.
Ще ми се да беше останал.
Може би това е поезията -
все в някой момент разбираш
"какво е имал предвид авторът".

"Сам съм, други няма"
телефонът си мълчи
всичката любов - на кино
и от глупост - няколко сълзи
там съм, други няма
и керванът си върви
вече виждам само в синьо
туй-онуй си ме боли
ням съм, друго няма
и си мисля за вълни
пак съм чудо, пак съм драма
дълги ми се струват тия дни

лъжа, разбира се
знам точно на кого ми напомняш
тялото ти говори същия език
в очите ти има същия блясък
на бесове и живот
същите зъби се насочват към гърлото ми
и в косата - познато торнадо
говориш същите глупости
на които аз по същия начин кимам
най-сетне мога да си отмъстя
зверски - по женски
но всъщност, не, далеч не приличаш
устните ти са по-тънки
а сърцето - по-малко
ръцете - по-слаби
но виж, глупостите - по-големи
и по-малко ме виждаш
но хубаво е поне
че търся нещо, което познавам
отколкото да имам нереални изисквания
към хората

не са ми устните корали нежни
очите ти не са съвсем звезди
не искам да те имам аз за себе си
на себе си пък стигаш ти
не искам да ти казвам
ти не си по думите
старая се да съм такава
какъвто се стараеш да си ти
изневяра е да виждаме само в себе си
затова разменяме си погледи
и каквото и да е минало
имаме си и занапред
стоейки на ръба на острието
за ръце ще се държим
за да не паднем в две посоки
някак си ще издържим