Къде да се отпиша от живота?
Не можеш.
На кого да разкажа?
Какво?
Всичко.
Не мрънкай.
Боли ме.
Не мрънкай.
Не чувствам никого близък.
Не мрънкай.
Никога нищо няма да е наред.
Не мрънкай.
Не ми се живее.
Не мрънкай, леке.
Не мога да мисля.
Усмихни се, някой идва.
Аз съм безполезна торба черва.
Стегни се, усмихни се.
Защо?
Не трябва да те виждат.
На кого му пука?
Не трябва да знаят, че се разпадаш.
Не ми пука.
Трябва да се бориш.
Няма за какво.
Не мрънкай.
Някой идва.
Пита те как си.
Страхотно! Горе-долу, само...
Не мрънкай.
Няма значение.
Не мрънкай.
Да, наистина, времето е супер.
Мрънкаш.
Защо не ми се обади.
Не заслужаваш.
Е, да били сте заети.
Не, не са, досадна си.
Но мога да съм полезна.
Никой няма нужда от теб.
Моля те, нека най-сетне изчезна.
Не, ще стоиш тук с мен.
Не издържам.
Защо не спираш да мрънкаш?
Нямам нищо.
Имаш всичко.
Отказвам се от него.
Не можеш.
Отказвам се от себе си.
Честито, ти успешно завърши затворения кръг на самосъзнанието.
Къде да се отпиша от живота?

Обичам те математически
по формула.
внимавам,
вадя ядовете си от сбора.
гледам
да не увеличавам нещата.
събирам се
в твоите погледи.
оставям
мислите си неизвестни.
обожавам те
тихо, но на квадрат.
старая се
да не избягаш.
да не се уплашиш
и да провалиш резултата.
стига.
ударих
чертата.
изчислих.
с теб се
умножавам
по нула.

няма нужда да изляза,
имам всичко.
за да те видя
дори не затварям очи.
не си мърдам пръста.
всичко, което ме интересува
е написано на тавана,
на пода,
и на прозореца.
не звъни по телефона -
ще прекъснеш разговорите ми.
не ми пиши, заета съм.
в стаята ми е толкова вълнуващо.
ако все пак ми доскучее:
ще изляза,
ще ида на гарата,
ще сляза на гарата,
ще стъпя във вълните
и ще си мисля за теб.

Когато видя момиче с къса пола, разгърдено, със силен грим и някоя от специфичните прически (знаете за кои говоря), си позволявам арогантно да го съжаля. Забравям, че въпреки, че изглежда като трийсет годишна, под маската с цвят на запечена глина се крие лице на дете. Това момиче винаги ще е дете, дори когато се появят и бръчки в подкрепа на възрастта му. И всеки удар на живота ще го стъписва, обърква, ядосва... Дори когато се опитва да се грижи за собствените си деца ще има нужда от грижа. И тя си има родители, но си няма нито баща, нито майка. Има скъпи, лъскави, кожени, пластмасови, розови, сини и бели, прокъсани, впити и изрязани притежания. Защото мама ни позволява свобода, а татко се грижи да имаме. И да, зная, че ще свърши като евтина плът в нечия кухня, сдобивайки се междувременно с няколко новородени връстници. Или пък ще работи цял живот работа подходяща за хора, на които не им се работи, а често и живее. Ще се радва, ако пуснат нов сериал, или ново списание. Мъжът ѝ ще е някакъв празноглав селски бек, мечтаещ да стане спортист, или поне да носи от скъпите анцузи. А нашето момиче можеше да е астронавт, президент, или детска учителка, ама от онези - истинските. Да осъзнае, че не е просто парче месо и че не е страшно, ако любовта те споходи тепърва когато си на 25 г. Че тялото ѝ не е национален музей, а малка частна колекция с неизвестен произход, и няма нищо страшно в това да си постоиш сам, да откриеш, че всъщност си най прекрасната компания, която си имал, че да полежиш на слънце е по-важно от това ти самият да се опитваш да си слънце, че си длъжен единствено на себе си, но не защото не си благодарен, а защото никой не е длъжен на теб. Но както се разбрахме - става въпрос за това, че нашето момиче има нужда от татко, а е получило издръжка.

Боли ме сърцето. А после ми разправяйте, че човек чувства с мозъка. Болезнено е да видиш как копнежа ти копнее също толкова силно, но не за теб. Така думите "Сърцето ми е заето" отговорени в късен час стават истински. Вече не са просто най-деликатния начин да ти се каже, че си нещастник, който не заслужава любов. Оказват се истина. Оказва се, че можеш да си мечтаеш за "някой ден", вместо да закачиш пъпната си връв за нещо друго. Но всъщност любовта се случва само на другите. Ти си просто приятел. Докато на един не му причернее, на друг не може да му стане светло.