Smiling anger

A halo with lost shine,
Makes me scream,makes me tame...
Vanity runs trough my veins.
You there! Keep admonishing my pain.
I found my self in me,
And still I feel I'm not free.
Your smile lets me be,
My soul dances on it's knees.

Различни?!

Колко се изисква за да си различен? Ами нищо - всичко е универсално. Уникален запис на дребен китаец ридаещ мантри, по пет долара парчето, купувате един - получавате пет кашона. Уникално мислене, ама все ще се намери някой съмишленик. Уникален стил, ама сещай се, че като всичко друго и това е излязло на конвейр. Дори да си стигнал до нова идея, която смяташ за неповторима - жестоко се бъркаш, защото милиони хора се обливат със същата информация като теб, формират си същите виждания, разбирания, вкусове и то нали, защото голямото благо на информацията е достъпно за всички. Този свят е като голяма клетка с бели мишки - от нас само се очаква да попиваме добре, а комбинациите сами си идват. За всички живи 6 милиарда как е възможно някой да се сметне за уникален? Е късмета е друго нещо - защотото само, ако някой ти обърне внимание, тогава ставаш различен и интересен. Иначе такива като теб - бол. Стремежа на човек да не прилича на себеподобните си е нормален - ако има нещо неповторимо, което другите да искат (следователно го нямат), той получава власт над тях, може да им иска услуги, без да се налага да ги връща, накратко да им бъде лидер. Но виж ти, ако има двама добре развити индивида, всеки с по нещичко в себе си, едният трябва да бъде стъпкан, омерзен, оприличен на тълпата, накаран да си мисли, че е от нея. Но в целия свят има безброй такива малко общностти, и където един е лидер, другаде е мижитурка. И пак, когато неповторимите се съберат, си стават доста обикновени и скучни. И единствения начин да си наистина, първия по рода си е да си свободен, защото в цялата човешка история, а и отпреди това, людете мирно пъплещи по земята са били зависими и контрулируеми. Човек дори в собственото си съзнание се има за подобен на другите, защото това го успокоява и му дава надежда, че няма да е сам. Всички сме един голям Das Man. А ако си мислиш, че си различен, си като всички други. Отвратена съм от теб, а следователно и от себе си. 

Apart

So would you love a dying man?
Would you love me insane?
Hоw can I be the best that you can?
The pain you cause is so divine...

Crawling like the sun in the sky,
Making fun of those who are alive,
Excuse me while I watch myself die,
Is there escape in the night?

Love me tender, love me deep,
You always scream so sweet,
I guess I want your heartbeat,
I guess that is a relief.

So what if I'm a demon?
I'm still madly beging,
Now we are inverse even.
Will I see you praying?

Vai Vedrai

Песента, която сложих наскоро като първа тук. Има невероятна атмосфера и т.н., няма да ви наливам за това, просто ви предоставям текста в оригинал на италиански и преведен на английски - за български може и да се наема някой път. Песента е от спектакъл на Cirque du Soleil - Alegria и се казва Vai Vedrai.

Vai, vai bambino vai vedrai, vai

Vai, vai piccino vai vedrai, vai
Vedrai

Dove mancha la fortuna
Non si ca piu con il cuore
Ma coi piedi sulla luna
Oh mio fancillu(o) vedrai
Vai Vedrai che un sorriso
Nasconde spesso un gran' dolore
Vai Vedrai follia del uomo

Follia

Del uomo senza driturra vai
Follia
Del guerrier senza paura vai
Follia
Del bambino pien' divita
Che giocando al paradiso
Dal soldato fu ucciso
Mio fanciull(o) vedrai
Vai Vedrai che un sorriso
Nasconde spesso un gran' dolore
Vai Vedrai follia del uomo

Follia

Vai Vedrai che un sorriso
Nasconde spesso un gran' dolore
Vai Vedrai follia del uomo

Follia

Vai Vedrai che un sorriso
Nasconde spesso un gran' dolore
Vai Vedrai follia del uomo

Vai, vai bambino vai vedrai, vai

Vai, vai piccino vai vedrai, vai
Vedrai

Dove mancha la fortuna
Non si ca piu con il cuore
Ma coi piedi sulla luna
Oh mio fancillu(o) vedrai
Vai Vedrai che un sorriso
Nasconde spesso un gran' dolore
Vai Vedrai follia del uomo



go, go child, go, you'll see, go
go, go little one, go you'll see, go
you'll see

where fortune walks
you can't reach there with the heart any more
only with your feet on the moon
oh my child, you'll see
go and you'll see that
a smile
often hides a great sorrow
go and you'll see
the madness of mankind

madness

of mankind without rightness, go
madness
of warriors without fear, go
madness
of a child full of life
who, playing at paradise
as a soldier was killed
My child you will see
go and you'll see that a smile
often hides a great sorrow
go and you'll see
madness
go and you'll see
the madness of mankind

madness

go and you'll see that a smile
often hides a great sorrow
go and you'll see
the madness of mankind
go, go child, go and you'll see, go
go, go little one, go and you'll see, go


where fortune walks
you can't reach there with the heart any more
only with your feet on the moon
oh my child, you'll see
go and you'll see that
a smile
often hides a great sorrow
go and you'll see
the madness of mankind

Female manliness

Мъжете са идиоти. Не, по - зле. Нямам думи за начина, по който успяват да ме изместят като по - слаб пол и на мен ми се налага да се правя на мачо-гърл и да развивам его и достойнство с капацитет за малък командоски отряд. И не съм само аз. Миниванчето ( тя си знае коя е) ми сподели точно това - жените поемат инициативата само и само за да получат я секс, я малко чувства, я приятел. Сякаш изведнъж се оказва, че бащите си остават вкъщи да кърмят, а майките да работят и да се бият с външния свят. Ето взимам за пример собствената си майка:
Отгледала ме е сама, учила е и едновременно е работила, а в момента работи на 4 места. От баща си какво съм получила? Дъвка. Хммм, колко полезно. Но както и да е той е дебил, не мога да го имам за пример или за шаблон за каквото и да е било. Без да се осъзнават, момчетата се изнежват, еманципират по свой си начин и така позволяват на патриархата да изчезне и да настъпи матриархат. Е аз не искам това да се случва. Защото мъжете са много по - мъжествени от жените (изненадани сте нали). Защото всяка жена колкото и да е силна, понякога има нужда да се опре на мъж, а те в момента ни отнемат тази възможност. Чувствам се лично засегната и знаете ли защо? Защото ми омръзна да правя първи крачки към пропастта на самотата! Колкото и глупаво да звучи имам нужда от мъж на място, който да ме хване здраво за ръката и да ме води без да ме пита накъде. Защото той ще знае, че трябва да се отдалечим от въпросната самотна пропаст. Защото е мъж на място. Омръзна ми да съм силна и все пак няма да позволя да ми покажат слабостите. Защото силния мъж знае как става това, защото той ще ме намери, защото той ще ме вземе. Наскоро бях в един нощен бар и някакъв непознат ме хвана за ръка и ме придърпа към себе си и започна да ми обяснява, че трябва да се отпусна и, че трябва да съм с него. Уплаших се, извиках охрана. Каква идиотка - като изключим факта, че беше пиян, женен и с две деца ( според собствените му думи) това е мъжът, който си представям. Не ме пита дали искам да съм с него, или пък дали ми се танцува. Просто ме хвана и ме отведе. Това ме накара да се чувствам повече жена от всякога - слаба, беззащитна, зависима, жена - неща, които мразя, заради съществуванието им в мен, но без които не мога. Омръзна ми да съм мъж.