Първи опит за спонтанно писане.

Впоследствие отпушва само докато пее защото операта сама знае как се гради грандиозност само ти можеш да спасиш света докато акулите дебнат твоя ден за да екстраполират чувството ти за малоценност и разбирането ти за полярния кръг.

как може
да си толкова много хора
и да не разбираш
нито един
най-малко мене
дето даже ти се обяснявам

живот:
два метра квадрат
поляна, море
ти

обичай ме, по дяволите,
трудно е, знам,
обичай ме въпреки това.
писна ми да си измислям
какво си ми казал
преди минути.
писна ми да не прекалявам
и да не те целувам
всеки ден.
писна ми да те гледам
тайно, да не би да се издам,
че бих те усвоила
до последния атом.
обичай ме, мамка му,
не карай момиче да го повтаря,
нито жена, обичай ме.
който и да си.

забравила съм да съм красива,
находчива, весела, забавна.
да съм дискретна и да не говоря глупости.
забравила съм да съм приветлива,
да се обличам приятно,
да съм великодушна и добра.
забравила съм да съм пресметлива,
да преценявам бързо ненужната вреда,
да говоря твърдо, но и деликатно.
забравила съм да съм жива,
ненаситна, отворена, сама,
да пея, за да ми се допее.
забравила съм да съм откровена,
да преглъщам и да подарявам,
да съм си просто аз.
забравила съм да съм непринудена,
да не се притеснявам за малките неща,
да знам кои са те.
забравила съм да измислям,
да забравям, да руша с безгрижие,
да се смея на себе си.
сега правя всичко по навик,
но някак си в объркан ред
и не се чувствам себе си.